неделя, 13 ноември 2016 г.

Из Светите земи (6)

Ден 6: Аман - Йерихон - Каср ал-Яхуд - Кумран - Мъртво море - Витлеем - нощен Йерусалим


map1.png

Сутринта рано се отправихме на път. В програмата ни беше панорамна обиколка на Аман и посещение на цитаделата на града, след което трябваше да се върнем в Израел.
Крепостта на града (Jabal al-Qal'a, جبل القلعة), е с Г-образна форма и се намира на един от 7-те хълма (jabal), на които е бил разположен старият Аман (в момента градът е на 28 хълма). Оттук има прекрасен изглед към града, като на север, на около 4 км, се вижда 127 метровия пилон (Raghadan Flagpole) пред кралския дворец, на който се вее йорданското знаме с размери 60 х 30 м. При издигането си на 10.06.2003 г. пилонът е държал световния рекорд за най-висок пилон без допълнително укрепване. И днес е в първата десетка в света по този показател.

IMG_9239.JPG

Археологическите разкопки, по-сериозно водени от 1920 г. насам, откриват следи от население от 15 в. пр.Хр - средата на бронзовата ера. Въпреки италианските, испанските, британските, френските и йорданските археологически експедиции, голяма част от цитаделата не е проучена. Все пак са известни периодите, в които мястото е било владяно от „великите“ цивилизации - от желязната ера, когато градът се казвал Рабат-Амон и е бил столица на  амонитите, укреплението е било във владение на асирийци, вавилонци, перси, елини, набатейци, римляни, византийци, омаяди, абасиди, фатимиди, аюбиди, мамелюци, отоманци... През различните периоди и името му се сменя на Филаделфия и Аман. След завземането ѝ от отоманците през 1516 г.  цитаделата е в забвение до 1878 г., посещавана спорадично от номадите бедуини. Въпреки това тя се счита за едно от селищата с най-дълъг период на постоянно обитаване в световен мащаб.
Според табелата крепостта отваря за посещение в 8.00, но - да не забравяме и ориенталските традиции - отвориха около 8.30. Жива илюстрация за разликата между между yavaş-yavaş и mañana*! Цената на билета, според ръкописната добавка, е 3 JD.
В археологическия комплекс има поставени много табели и информационни табла на английски и арабски езици, обясняващи отделните обекти или периоди от развитието на града. За главни забележителности се смятат Храмът на Херкулес, византийската църква и Омаядския комплекс.
Цитаделата е укрепяна от римляните през 150 г. и след това значителни подобрения на крепостните стени са направени от омаядите, през 730 г. Тя никога не е имала собствени водоизточници. Сложната водосъбирателна и и рециклираща система също е построена през 730 г. При изграждането на откритата цистерна „бирка“ (или „sahrij“) са използвани материали от постройки от по-ранни периоди. Диаметърът ѝ е 17.5 м, а дебелината на стените надвишава 2.5 м. Обемът ѝ е 1370 м3 вода. Пълнила се е от стичащата се по покривите на околните сгради дъждовна вода или от отточните канали на павираните улици около нея. Колоната в средата ѝ е служела за измерване на водното ниво. Водата се е използвала за баните, тоалетните и за други нужди. Открит е преливник, който е отвеждал излишната вода през отвор на източната крепостна стена. Баните („hammam“) са съвсем наблизо. Студените, горещите и топлите помещения са били богато декорирани с полиран камък, мрамор, мозайки и фрески. За жалост, почти нищо от украсата не се е съхранило. Баните са имали дискретен северен вход, използван от везира и семейството му, и голям публичен вход от южната страна на входната зала.
До цистерната и банята се намира Омаядският дворец (al-Qasr, القصر), който много прилича на джамия без минаре. Построен е върху по-стара византийска сграда, като запазва кръстовидния ѝ план. В куполната чакалня посетителите са изчаквали срещата с везира и са минавали проверка. Отличната ѝ акустика е позволявала да се подслушват личните им разговори.
Дворецът, пазарът („сук“), банята и малка джамия са образували дворцовия комплекс, определен за владетеля, семейството му, охраната, антуража и служителите. Обикновените жители са живеели в долната част на хълма. През 749 г. силно земетресение разрушава комплекса. По-късно абасидите възстановяват част от сградите, но никога те не достигат предишния си блясък.

IMG_9281.JPG
Византийската базилика и Омаядския дворец
Византийската базилика е била трикорабна, с полукръгла абсида в източния край. Построена е през 6 в. Колоните с коринтски капители са взети от храма на Херкулес. Подът на централния кораб, типично за епохата, е мозаичен. В момента се реставрира и консервира извън цитаделата. В страничните кораби има правоъгълни помещения, използвани по-късно от омаядите, вероятно за складове. Те са използвали и откритата цистерна в двора на църквата.
Храмът на Херкулес е изграден по същото време, както и амфитеатърът в подножието на крепостта - през 162 - 166 г., когато управител на римската провинция Арабия е бил Юлий Марциан (Julius Geminius Marcianus). Пред сградата е стояла 13-метрова статуя на Херкулес, от която сега са останали части от пръстите и лакътя.

IMG_9339.JPG

В цитаделата от 1951 г. се намира Йорданският археологически музей. Макар и със сравнително малка колекция, той има какво да представи на любознателния турист. Една от основните забележителности е т.нар. „Надпис от Аманската цитадела“, който представлява каменна плочка с размери 26 х 19 см. Открита е през 1961 г. и първата публикация за нея е от Зигфрид Хорн през 1968 г. Датирана е към 800 г. пр.Хр. и е най-старият надпис на амонитски език. За съжаление части от плочката липсват и 8-те реда с 93 букви, които вероятно образуват 33 думи, все още не са разчетени. Лично на мен най-голямо впечатление ми направи черепът със следи от трепанация (3000 г. пр.Хр.). Проблемът е в това, че трепанациите са били няколко, предните са зараснали, т.е. пациентът е преживял операцията. Да не би „дивашките“ шамани да са били по-ерудирани от „висококвалифицираните“ ни хирурзи?!

IMG_9366.JPG

След Аман потеглихме на запад - към граничния пункт Крал Хюсеин - Аленби (Crossing King Hussein Bridge/Allenby Bridge). И от двете страни на границата личните автомобили са забранени, разрешено е движението само на таксита със специално разрешение и совалкови автобуси. Интересното е, според Google Maps, които често използвам за създаване на илюстративна карта на маршрутите, тук няма възможност за преминаване от Йордания в Израел и обратно. И преди ми се е случвало (все пак Google е американска компания) стратегически обекти, като напр. резиденцията на американския командващ край SHAPE, Белгия, да се появява на сателитните снимки като бяло петно. Но не предполагах, че това се отнася и за партньорски/приятелски държави като Израел. Всъщност много от обектите в Палестинската автономия (Западния бряг) според Google са недостижими по шосе. За радост при HERE WeGo Maps (бивша собственост на Nokia) този проблем не съществува и картата в този материал е от там.
Сбогувахме се с Хинди и, докато изчаквахме, влязохме в малък безмитен магазин. Алкохолът и шоколадовите изделия са доста скъпи, но цигарите са почти без пари - стек Karelia е около $6, т.е. левче кутията. Все пак не трябва да се прекалява, защото евреите не ги обичат тези работи. От йорданска страна преглеждаха само паспортите, но от израелска се преглеждаше багажа и в някои случаи имаше и индивидуална проверка.
След излизането от граничния пункт отново се срещнахме с Елик и Набил, които ни чакаха, за да продължим към Йерихон.
Йерихон (أريحا‎, יְרִיחוֹ‏‎, Ίεριχώ) се намира на около 7 км западно от река Йордан (и границата), на 12 км северозападно от Мъртво море и само на 30-ина км североизточно от Йерусалим. Валежите остават в Юдейските планини около Йерусалим и не достигат до Юдейската пустиня („Пустинята на сянката“). Сухият и топъл вятър допълнително дехидратира пустинята. Понякога има проникване на влажни въздушни маси от Мъртво море и Моавските планини. Йерихон е оазис в пустината. В юдейските текстове е известен като „Град на палмите“ (Ир ха-Тмарим). Според една от теориите, името му идва или от хаанската дума  Reaẖ - благоуханен, заради градините,  или от Yareaẖ - Луна, тъй като е бил център на езическото поклонение към Луната.Това е територия на Палестинската автономия, която няма собствена полиция, войска и летище. По принцип достъпът на евреите до нея е след сложна разрешителна процедура.
Йерихон (според Елик) е най-дълго съществувалото в света селище с постоянно обитаване - около 9000 г. Руините на древния град лежат на запад от съвременния. Открита е 8-метрова кула, датирана към 8400 - 7300 г. пр.Хр. Двойните крепостни стени са единствените в Палестина, но са нещо типично за хетските отбранителни съоръжения. През 1250 г. пр.Хр. това е първото място в Обетованите земи, което виждат евреите след преминаването на река Йордан. Крепостните стени се срутват под звука на тръбите и Исус Навин заповядва да бъде изклано цялото население (с изключение на една блудница и семейството ѝ, тъй като тя приютила съгледвачите му). Всичките скъпоценности на града били определени за религиозни цели. Само един от войните се полакомил и взел от златото, след което и той, и цялото му племе били избити. Тук са били зимните дворци на Хасмонеите (Макавеите) и на Ирод Велики с пищно украсени зали, басейни и бани. Част от комплекса е била и най-старата синагога (Wadi Qelt), откривана досега в Израел - от 70 - 50 г. пр.Хр.
Северно от града се намират руините на византийски град и на двореца на омаядския халиф Хишам ибн Абд ал-Малик. Учените предполагат, че в околните хълмове се крият археологически ценности, сравними с „Долината на  царете“ в Египет.
На запад от Йерихон се издига Планината на изкушенията (The Mount of Temptation, Mount Quarantania, Jabal al-Qarantal - от латински „40 дни“, а оттук и думата „карантина“), по-скоро хълм, висок 366 м., където според три от евангелията Христос прекарал 40 дни в пост и молитва, като отхвърлял изкушенията на Дявола. На средата на хълма се намира гръцкия православен Манастир на изкушението (Μοναστήρι του Πειρασμού, Greek Orthodox Monastery of the Temptation, دير القرنطل‎, Deir al-Qarantal). Според Елик обаче манастирът е руски. Основан през 340 г. от Харитон Изповедник. Манастирът многократно е разрушаван и изграждан наново, като за последен път - след посещението на Великия княз Николай Николаевич (главнокомандващ на действащата армия по време на руско-турската война) и свитата му, с руски дарения. В пещерата на върха, над камъка, над който (предполагаемо!) се е молил Исус, е изграден малък параклис. Тук започва в световен план отшелничеството - в опит да бъдат изпитани мъките Христови и да бъдат преборен Дяволът. През 1998 г. австрийско-швейцарска фирма построява 1300-метров кабинков лифт, за да облекчи посещението на манастира от поклонниците, които се очаквало многократно да се увеличат през 2000 г.

IMG_9411.JPG

В Йерихон, съгласно легендата, се е запазило дървото на Закария, на което той се качил, за да види Христос. След срещата с Божия син таксидиотът станал добър човек. Според Елик височината му (на митничаря, не на дървото) била 1.35 м, а дървото било ясен. В други текстове това бил платан (чинар). Според синодалния канон е приет преводът „(йерихонска) смокиня“, поради най-близка родственост с вида Ficus sycomorus. Дървото се намира на територия, принадлежаща на Императорското Православно Палестинско общество, основано през 1882 г. Там, където е бил домът на Закария, се намира църковен имот, носещ името „Йоан Предтеча“ и служи за настаняване на поклонници. При разкопки през 1891 г. са открити колоните на гръцки храм от 6. в., каменни плочи с изображения на светци и надписи на гръцки. През 2000 г. по нареждане на Ясер Арафат имотът е трябвало да бъде предаден на Руската православна църква. Съвсем (ама съвсем!) случайно минаващите през Йерихон две монахини, американски гражданки, се затварят в имота, като искат съдействието на американски дипломати за проваляне на предаването. Още по-случайно едната от тях, Мария Стефанопулос, е сестра на Георгиос Стефанопулос, съветник на президента Бил Клинтън. Юридически имотът отново става руски чак през 2008 г.
Сътрудничеството на Русия с Палестина продължава и до днес. На 18.01.2011 г. от Дм. Медведев и М. Абас е открит руски музейно-парков комплекс. По-късно на името на Медведев е кръстена и една от улиците на града.

IMG_9407.JPG

За съжаление, ние не можахме да видим на практика нито една от забележителностите на Йерихон. След преминаване през крайните квартали на града спряхме на малък площад в подножието на Планината на изкушението. Според табелите оттук разстоянието до манастира е 1.3 км, но ние можахме да го видим само отдалеч. Задоволихме се с посещение на намиращия се наблизо магазин за сувенири, където се предлагаха фурми и мед от тях, с които е известен Йерихон. Друга особеност е, че това е градът, разположен на най-малката надморска (по-правилно би било да се казва „подморска“) височина: - 250 м.
След кратката почивка продължихме към Касер ал-Яхуд (Qasr el Yahud, Kasser/Qasser al-Yahud/Yehud, قصر اليهود , קאסר אל יהוד , „Castle of the Jews“) , където според вярванията евреите са прекосили р. Йордан и където е кръстен Исус. Тук се е възнесъл с огнена колесница св. Илия. Реката, противно на очакванията ни, се оказа една кална локва, в която между тръстиките плуват нутрии. Граничната линия представлява въже с поплавъци, опънато по средата ѝ. Районът е ограден с телена ограда, по която висят табели, предупреждаващи за мини. Допреди няколко години това е било напълно забранен район, тъй като е бил любимо място за влизане на арабски терористи в Израел. При това те са проявявали завидна изобретателност, като са използвали какви ли не средства, влючително делтаплани. От йорданската страна не видяхме хора, но на израелския бряг имаше охрана - младежи, момче и (хубаво) момиче, въоръжени с М16. Проектът за развитие на района, започнат преди честванията на 2000 г., е забавен заради Втората интифада през септември 2003 и голямото наводнение от 2003. През 2000 г. папа Йоан Павел II каца с хеликоптер тук и при засилени мерки за сигурност води частна литургия.

IMG_9439.JPG

Елик многократно ни напомни, че трябва да сме благодарни, защото посещението на еврейския бряг е безплатно, а на йорданския има такса.
Специално за поклонниците се продават бели роби ($8-10), които се потапят в реката, а след това не се перат и не се носят повече. Доста от хората с див ентусиазъм нагазиха в реката и пълнеха бутилки с мътилката. Не знам дали са се почувствали по-добре от това, но изглеждаше глупаво.
Следващият обект, който посетихме, беше археологическият парк Кумран (Qumran,  קומרא , خربة قمران‎‎, Khirbet Qumran).
Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са открити съвсем случайно от козари в невзрачна пещера през 1947 г. край древното селище Кумран, просъществувало едва 200 г. - между 134 г. пр.Хр. и 68 г., когато било разрушено по време на Първата римо-юдейска война. По-късно се оказва, че става дума за 981 различни текста на иврит, арамейски, набатейски и гръцки езици, скрити в 11 пещери. Писани са основно на пергамент, но има и такива на папирус.

IMG_9495.JPG

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи. Част от ръкописите са унищожени още от откриването им. Всички известни ръкописи са публикувани, но един от основните изследователи, Ролан де Во, вместо стандартен археологически отчет публикува свои интерпретации на откритията си, като находките и досега, 45 г. след смъртта на Во са недостъпни за науката и обществеността. Това подхранва много конспиративни теории, като любимата ми е, че България, Тракия, Ямбол и Кабиле са сътворенческият управленчески център на Земята и човешката цивилизация. Свитъкът, условно озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“, датиращ от 300 г. пр. Хр. разказва историята на Енох – дядото на Ной, описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите. Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора. Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в Близкия изток, а край древния град Кабиле. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, откъдето Пазителите са командвали света!
Проведените археологически разкопки откриват много съдове, еврейски ритуални бани, помещения за хранене, гробища.

IMG_9510.JPG

Основната версия (подкрепена от филма, който гледахме при влизане и от Елик) е, че това е религиозен център на сектата на есеите. Кумран се намира в края на „път без изход“ на брега на морето - идеално място за тези, които търсят усамотение. Есеите, според  Филон Юдейски, Йосиф Флавий и Плиний Старши, е секта, наброяваща около 4000 души. Това е някаква форма на колективно отшелничество - есеите са отвратени от околния свят и упадъка на нравите, живеят в затворени общности, като не създават семейства, приемат след изпитателен срок и „чужди“. Има доказателства, че за няколко години в Кумран е живял мъж, за който се предполага, че бил Йоан Кръстител. Той напуска селището, вероятно защото неговите разбирания са били доста по-радикални от тези на есеите.
Има и нерелигиозни тълкувания - че това е крепост на Хасмонеите, богаташка вила или търговско селище.
На изхода на археологическия парк има търговски център, включващ ресторант на самообслужване и магазин за сувенири и козметични продукти, изработени с естествени съставки от Мъртво море. Дали защото сме естествено красиви или защото сме пълни невежи относно продуктите за разкрасяване, но цените ни се сториха бомбастично високи.
След посещението на Кумран се отправихме към плажа Калиа, който е в територията на едноименния кибуц (незаконен според палестинците). Kalya (קַלְיָה) е производно от kalium, латинското име на калия, който е широкоразпространен в района. Думата е и акроним на „קם “לתחייה ים המוות (Kam Litkhiya Yam HaMavet) или „Мъртво море ще се върне към живот“. Тук, срещу вход от 95 NIS, можахме да се отдадем, поне част от групата, на „блаженството“ да се топнем в Мъртво море. Достъпната част от морето е с площта на баскетболно игрище и дълбочина до коляно.

IMG_9552.JPG

Морето е пълно с нещо като лугата в Поморие. Препоръчва се тялото да се намаже с нея, да се остави да изсъхне, и след това да се отмие. Не знам, колко е лечебна тази кал, но доста от жените от групата, най-ревностни в желанието си за подмладяване, се оплакваха след това от обриви и екземи.
На брега има разположени пластмасови шезлонги и чадъри. Нямам информация, дали са безплатни (малко вероятно), но може би в края на деня решиха, че можем да поседнем гратис. Има и няколко заведения (доста скъпи), като разположеното на плажа се рекламира като „най-ниско разположения бар в света“.

IMG_9544.JPG

След „плажуването“ се отправихме към, както си мислехме, Йерусалим. Оказа се, че само минаваме в покрайнините на града и се отправяме към Витлеем. За целта се минава през контролно-пропусквателни пунктове, които са на няколко места по оградата, разделяща палестинците и евреите. Мислехме, в рамките на шегата, да се обадим на 112 и да кажем, че сме отвлечени без предупреждение в Палестина. Когато споделихме замисъла си с представителката на туроператора, се (д)оказа, че чувството й за хумор е ампутирано още при отрязването на пъпната връв, така че зарязахме идеята.

IMG_9595.JPG

Не знам по каква причина, но всеки път при преминаване на КПП-тата, Елик напускаше екскурзоводската седалка и се криеше във вътрешността на автобуса. Вероятно има забрана за влизане в палестинските територии на евреи, или поне на някои от тях. Настанихме се в добър хотел, в чието фоайе имаше снимки от откриването му, на което е присъствал лично Ясер Арафат. Тук щяхме да нощуваме две вечери.
Shepherd Hotel
адрес: Jamal Abdel-Nasser Str., Bethlehem, West Bank, Palestine Authority
GPS: 31.707704, 35.199473
тел.: +972 2 2740656
факс: +972 2 2744888

След вечерята по-голямата част от групата отиде на нощна разходка в Йерусалим. Тъй като този тур беше извън официалната програма, трябваше да платим по $20 на човек за екскурзоводските услуги и автобуса. Общо взето се оказа, че това е безсмислен разход, защото обиколката мина в стил „сега погледнете в тъмното наляво…, сега погледнете в нищото надясно…“ Малко повече се задържахме при Стената на плача, където без обичайните тълпи можехме да наблюдаваме до насита как ортодоксалните евреи си блъскат главата в стената и си мърморят под нос. Елик не беше възторжен от своите сънародници. Най-много го възмущаваше това, че желаят държавата да ги храни и осигурява, за да могат те на спокойствие да се занимават с изучаване на религията. И още нещо от светската страница - според Елик съпругите в религиозните семейства според канона трябвало да са с бръсната глава. Затова бизнесът с перуки се развивал добре в религиозните квартали.

IMG_9596.JPG

Един от най-интересните обекти, край които минахме в нощната си разходка бе вятърната мелница Монтефиоре. Тя е издигната през 1857 г. от английския банкер и филантроп Моше Монтефиоре. Официалната версия е, че банкерът е искал да подпомогне еврейската общност в Палестина, тогава под османска власт, да развива свое стопанство и да се самоиздържа. Според мен, по-скоро е искал да направи мръсно на гърците, собственици на намиращите се наблизо други мелници. Монтефиоре изгражда и текстилна фабрика, и печатница.
Вятърната мелница е проектирана от майстори от Кентърбъри, графство Кент. Затова и покривът е със специфичната за английските мелници форма. Кулата ѝ е от местен камък, с дебелина на стената 91 см и височина повече от 15 м. След като механизмите са доставени до пристанището на Яфа, се оказва, че не съществува друг вариант за превозването им до Йерусалим, освен да бъдат разглобени и част по част да бъдат доставени с камилски кервани.
Вятърната мелница е страхотен провал. Тя е типичен пример за това какво се случва, когато технологични проекти се ръководят от меринджеи, а не от инженери. Никой не е проучвал метеорологичните условия, когато е избирано мястото за мелницата. Оказва се, че в Йерусалим няма силни ветрове - те са едва 20 дни в годината. Втора „греда“ - европейското жито е по-меко от това в региона и се нуждае от по-слаби ветрове, за да бъде смляно със същите машини. Все пак мелницата някакси е работила до 1878 г., когато се открива първата парна мелница. За мелницата се разказват много анекдоти. Според един от тях на арабските работници им харесал вкуса на маслото (вероятно растително), с което се смазвали механизмите и го ближели. Съществувал реален риск лагерите да прегреят и мелницата да се запали. Проблемът бил решен елегантно - пуснали свинско краче в бидона с маслото и арабите изгубили апетит към него.
През 1948 г. партизаните използват мелницата като наблюдателен пост при обсадата на Йерусалим. Британските власти изпращат сапьорски отряд да я взриви. За щастие, войниците, родом от Рамсгейт, където е била резиденцията на Монтефиори, прочитат възпоменателната табелка и решават „творчески“ да изпълнят заповедта, за да не разрушат делото на своя „земляк“. През 2012 г. мелницата е реставрирана като част от празненствата за 60-годишнината на държавата Израел. От старите машини нищо не се е запазило, затова холандски майстори правят нови, като запазват външния вид на мелницата. Първият чувал с брашно е смлян през май 2013 г. В момента тя действа като музей на Монтефиоре и неговото наследство. До нея има стъклен павилион, в който е изложено копие на легендарната карета на сър Моше Монтефиоре, с която обикалял Палестина. Оригиналната е унищожена при пожар през 1986 г.
______________________________________________
* mañana - ще стане утре, или може би вдруги ден, или поне до края на седмицата; yavaş-yavaş - същото като mañana, но без тази изнервяща припряност!

Още снимки от © Сава-Калина:

вторник, 4 октомври 2016 г.

Из Светите земи (5)

Ден 5: Петра (и малко Аман)

Денят ни започна по-рано от обичайното, за да бъдем от първите при отварянето на археологическия резерват. Билети се закупуват в посетителския център, а самата обиколка започва около 800 м по-надолу. Всъщност това е единственото място от цялата екскурзия, където ни дадоха индивидуални билети (50 JD) в ръцете. Хинди ни предупреди, че в цената на билета влиза и безплатна езда на кон или камила, но има „вързанка“ - задължително трябва да се даде доста голям бакшиш на коняря, което обезсмисля „безплатната“ екстра.

IMG_8774.JPG

Около 1300 г. пр. Хр. Петра (البتراء, Al-Batrāʾ; Πέτρα, Raqmu) е столица на Едомското кралство - наследниците на Исав („Червенокосият“ на арамейски) според Библията. Спомената е и в хрониките на египетските фараони Сети I (1215 г. пр.Хр.) и Рамзес III (1186–1155 г. пр. Хр.). Когато асирийците завземат Йерусалим през 722 г. пр. Хр. големи територии са „освободени“ от местното население. Едомците постепенно се преселват на север, а тяхното място се заема от дошлите от юг набатейци. През тяхна територия минават керваните с индийски коприни, подправки и арабски тамян между Газа, Дамаск, Червено море и през пустинята - до Персийския залив. Набатейците първоначално нападат, а по-късно охраняват керваните срещу такса. Може да се каже, че те са прототипът на мафиотските „застрахователни“ структури. Надежден източник на питейна вода, защитен от силни укрепления, е добра предпоставка за контрол на търговските пътища. Набатейското кралство запазва независимостта си до 106 г., когато император Траян премества търговските пътища през Палмира и им отнема бизнеса. Набатея става римската провинция  Arabia Petraea. По това време е изграден римския път през долината Вади Муса (Wadi Musa, Долината на Мойсей), в каньона Ал-Сик (Al-Siq, пасаж, тунел). Заедно с римляните идва християнството, като през 5 в. Петра е епархийски център. През 7 в. идват мюсюлманите. За кръстоносците градът няма голямо значение. В края на 13 в. султан Бейбарс I от Египет построява джамия. След това градът „изчезва“ за 5 века. Най-накрая славните успехи на набатейците и невероятния град Петра се преврънали в руини. Набатейците били умни и практични. Винаги приемали влиянието на чуждите култури и ги добавяли към собствената си. Затова когато разглеждате Петра ще забележите голямото архитектурно, културно и стилово разнообразие. Могат да се различат класическите гръкоримски, египетски и месопотамски стилове плюс местен, съчетани по невероятен начин. В Петра улиците били павирани, имали канализационна система.
Швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е колоритна личност – преподавал арабски, изучавал Корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за „антики“ в долината Вади Муса. Буркхард не е видял почти нищо - арабите започнали да стават твърде подозрителни. След публикация от 1816 г. се появява силен интерес към „изгубения“ град, но първоначално се е смятало, че това е само некропол, град на мъртвите. По-късно става ясно, че това е бил пълноценен град, с обществени сгради, бани и театър.
През октомври 1917 г. английският офицер Лорънс (ака Арабски) организира партизанска война в региона срещу отоманския режим. Целта е да се отклонят сили на противника преди третата битка при Газа (1-2.11.1917 г.). Бедуинските жени, живущи около и в Петра, под водачеството на съпругата на шейх Халил, нападат и с помощта на английски сили разгромяват турския гарнизон. Бедуините живеят в Петра до 1985 г., когато принудително са изведени от града от йорданското правителство и преселени на ново място (Umm Sayhun). На 6.12.1985 г. Петра е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Разбира се, туристите не са чакали Юнеско, за да проявят интерес към каменния град. Но преди да се приеме програма за възстановяване и „облагородяване“ на обекта е имало доста проблеми. Напр. през 1963 г. загива 25-членна френска група. 12 минути след началото на дъжда водна стена помита туристите. След това е възстановен набатейския бент, който спира водите и ги отклонява по 88 м дълъг тунел към Wadi Al Mudhlim и Wadi Al Mataha. През 1964 г. са построени модерни съоръжения над древните, които трябва да предотвратят бъдещи произшествия.
Гробниците в Петра са като минимум 3 вида:
  1. „джин блок (djinn block)“ - „къща на душата“ с форма на паралелепипед;
  2. „гарванови стъпки“ - стъпаловидни, с явно асирийско влияние;
  3. пирамиди - под египетско влияние.
Каньонът е с дължина 1200 м и ширина 3-12 м. Старият главен вход към града прилича на гърло (Bab Al Siq - вратата („باب“) на каньона). Скалите, които го оформят са високи до 80 метра. Преминавайки през него можете да наблюдавате множеството различни по вид, цвят, плътност и стуктура скали, раположени на  пластове. В началото на каньона има 3 джин блок-а (от общо 25 в Петра). Те са датирани към началото на нашата ера (50 пр. Хр. - 50 сл.Хр.). когато са открити през 1904 г. Съответно получават и номера 7, 8 и 9 по реда на изследването си.

IMG_8784.JPG

По-нататък може да се види украсен с обелиски гробница (25-75 сл. Хр), като всяка от 4-те пирамиди  (nefesh) е посветена на 1 дух (душа). В долната част има помещение (триклиниум), в което се събират родствениците на угощение, посветено на бога или починалия родственик.  По набатейско време ежегодният свещен празник на мъртвите е един от най-важните. Тази безценна гробница показва как могат да се съчетаят културата на Изтока и тази на Запада. Обелискът е красноречив пример за египетското влияние, съчетано с  гръкоримската култура.

IMG_8801.JPG

В средата на фасадата на снимката по-горе има мъжка фигура, облечена в туника. Тя представлява главата на фамилията, погребана в една от петте погребални ниши. Триклиниумът е с издълбани от трите страни пейки. От надписът на гръцки се разбира, че гробницата е на Абдоманкос (Abdomanchos).
В областта са известни седем извора с питейна вода. По цялата дължина на каньона е издълбан канал вляво, който е довеждал водата до нимфеума в града. Над канала е поникнала дивата смокиня, която избухнала в огнено кълбо, когато Мойсей говорил с Бога.

IMG_8833.JPG

Различните скални образувания са получили свои наименования. Не знаем дали това е официално или екскурзоводски фолклор (и ние сме го правили), но впечатлява туристите. Като, напр., двамата бедуини, загърнати в шалове, които се целуват в арабски поздрав…

IMG_8836.JPG

Малко преди да се влезе в същинския град на набатейците пътят става павиран. Предполага се, че е изграден в края на 1 в. и донякъде има церемониално и религиозно значение - като граница между пустошта и цивилизацията. Тук са оставяни бетилите - свещените гравирани камъни (baetylus, bethel, betyl, от семитското „bet el“ - „къща на бога“), най-вече от метеоритен произход. Най-известните са Кааба в Мека и Стълбата на Яков (Битие 28:18-19). Тук, в Петра, се намира т. н. „Спирка на Сабинос Александрос“. Сабинос бил главен жрец на бог Душара (Đū Shará, ذو شرى, отъждествяван със Зевс в елинистичния период) в Адраа (сегашният Дараа в Сирия). Той дошъл през 2 – 3 в. на поклонение в Петра, като главно средище на култа към Душара и издялал две ритуални ниши - вдясно за Душара, а вляво - за друго божество, Атаргатис, изобразен с два лъва.

IMG_8906.JPG


По-нататък стигаме до същинския град - главната „стоянка“ на камилите и „Съкровищницата“ (Al Khazneh). Тук Хинди изигра малко театро - накара групата да търси несъществуващи фигури (динозавър) по скалите и бавно да се предвижва заднишком по каньона. После разбрахме, че идеята е „Съкровищницата“ да се покаже между скалите внезапно, в целия си блясък. Това е най-красивата постройка в града - гордостта и щастието на Петра. Смело можем да заявим, че Петра е „Съкровищницата“ и „Съкровищницата“ е Петра. Поне след хитовия филм „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ от 1989 г.

IMG_8952.JPG

Разбира се, както и трябва да се очаква, нещата са ма-а-а-лко по-различни, отколкото във филма. Зад внушителната фасада не се крият посичащи капани и бездънни пропасти, пресечени от невидими мостове. Няма и тайни помещения със скрити богатства. Всъщност името на тази гробница идва от урната на фасадата, която е действала на въображението на посетителя векове наред. Много от тях са стреляли по нея, за да изпаднат съкровищата на фараона (Khaznet al-Faraoun)…

IMG_8949.JPG

Гробницата-мавзолей на Аретас III (9 пр. Хр. - 40 г.) крие зад фасадата си няколко сравнително малки помещения, в едното от които е бил саркофагът му. Интересен е басейнът с отточен канал навън. Нито една гробница няма такъв. Вероятно е използван за ритуално измиване, което навежда на мисълта, че гробницата се е използвала и като храм. Тя се намира на елипсовиден площад, известен като Wadi al-Jarra, „Долината на урните“. Строена е отгоре надолу, като е спазена идеална симетрия. Височината ѝ е 39.5 м (според някои източници - 43 м). Фасадата е широка 30 м. От двете ѝ страни все още си личат стъпките, използвани за скелето на строителите. Най-отгоре е имало канал (първообраз на сегашните олуци) за отвеждане на дъждовните води. След запушването му част от фасадата е разрушена (вече е реставрирана). Разрушени са и по-старите гробници, намиращи се пред нея, още при строежа. В коринтските капители и фризовете с грифони се наблюдава елинистично влияние. Все пак кралят е известен като „Обичащият гърците“ (Aretas III Philhellene). През 2004 г. под нея са открити още 3 гробници, определени от специалистите като царски. В тях, както впрочем и в другите, достъпът е забранен и могат да бъдат разгледани само през решетките. При нашето посещение пред тях стоеше на пост и туристически полицай.

IMG_8986.JPG

След „Съкровищницата“ започва „Фасадната улица“. Наречена е така, защото гробниците, плътно прилепени една до друга, са оформени като фасади на сгради. Специалистите откриват силно асирийско влияние - структурите са подобни на тези от 713 г. пр.Хр. - времето на Саргон II.

IMG_9012.JPG

Интересна е гробница № 67, наричана „Гробницата на крадеца“. Според бедуинската легенда избягал крадец дълго време се е укривал в нея. Рядко срещан е горния вход на гробницата, украсен с елинистични мотиви. Долният вход е запушен от водоснабдителния канал на града. През 1998 г. е установено, че части от него са били премахнати, като не се знае дали това е станало от търсачи на съкровища или при наводнение. През 2004 г. при разкопки около нея са открити 20 пирамидални погребални стели, като на една се чете набатейското име Амлиоу.
В гробница № 72 са открити 13 саркофага на управниците на града.
Гробница № 813 е на Унайшу, министър (и вероятно брат) на кралица Шакилат II, съпруга на Малику II (40 – 70 г.), и регент на малолетния тогава (70 – 76 г.) крал Рабел II. Фасадата е украсена с „гарванови стъпки“ и ъглови пиластри, а в погребалната зала има 11 ниши. Самата гробница е издълбана в скала, намираща се по-високо от другите.

IMG_9041.JPG

Постепенно стигаме до театъра (25–125 г.). Въпреки, че е гръко-римски като изпълнение, основите му са набатейски. Той е отражение на римското влияние което се разпростира и в Близкия Изток. Построен е вероятно по времето на крал Аретас IV. Състои се от сцена (аудиториум) с полукръгла оркестрина и подковообразна зрителна „зала“, разделена на три сектора от пасажи. Стръмните стълби за зрителите са 7. Първоначално е побирал около 4000 души, а след реконструкцията му след 106 г. тук са могли да се настанят около 8500 зрители, което говори за размера на града. Откъм улицата театърът е бил ограден със стена и колонада. Разрушен е от земетресение през 363 г. Това е единственият театър в света, издълбан в скала.

IMG_9051.JPG

Оттук започва и чаршията на Петра. Освен многобройните сувенири, се предлага и вода (1 JD) и сладолед (2 – 3 JD). Всичко е на цени, като минимум 2 пъти по-високи от тези извън резервата.
Тук се разделихме с Хинди, като си определихме среща след няколко часа. Дотук е определяния като лек маршрут. Част от групата остана при сергиите, а останалите, по индивидуален план, тръгнахме към „Манастира“. Първо се минава по павираната Cardo Maximus - централната улица на града, известна като „Улица на колоните“. Паважът е мраморен и още може да се види. Улицата води до центъра на града. Зад колонадите е имало магазини, храмове, частни  и обществени сгради.
IMG_9082.JPG

В края ѝ е една от портите на града (Telemenos Gate, 125-225 г.), а вляво - „Големият храм“ от края на 1 в. пр.Хр. Той е най-голямата постройка в града, с площ от 7560 кв.м, но не е известно на кои божества е посветен. Според американски археолози (Brown University), сградата е минала през много превъплащения - вероятно отначало това е било обществена сграда - градски съвет или търговско средище. По-късно вероятно става квазирелигиозен център. Намира се на 25 м над нивото на улицата, като през гигантска порта и павиран двор посетителите се изкачват между тройни колонади с по 60 15-метрови колони от изток и запад. След това стигат до 4 огромни колони, някога оцветени в червено и бяло. Комплексът разполага с амфитеатрална „заседателна“ зала за около 600 души, много вътрешни и външни коридори и помещения на различни нива. Интересно е, че много от колоните са със запазени капители с формата на глави на индийски слонове, което означава, че набатейците са били космополитен народ.
Минаваме край Qasr al-Bint (25 г. пр.Хр. - 25 г. сл.Хр.), главния храмов комплекс на Петра. Въпреки типичната си гръцка архитектура, той е бил посветен на Душара. Името му е дадено от бедуините и в превод означава „дворец на дъщерята на фараона“ (Qasr al-Bint Firaun). Височината от 23 м, коринтските колони и мраморните стъпала подсказват за великолепието му. Предполага се, че храмът е бил център на поклонническия култ към Душара.

IMG_9100.JPG

„Манастирът“ се намира северозападно от града, 220 м над Qasr al-Bint. Това е повече от час изкачване по стръмнината. Звучи обезсърчително (и е!). На най-стръмните места има стъпала, около 800 за целия маршрут. Има и обособени места за кратък отдих, по-скоро панорамни площадки. Туземците предлагат „air-condition taxi“, т.е. злобно изглеждащо магаре, на чийто гръб да се изкачите догоре. Властите не са във възторг от този поминък на бедуините, тъй като копитата на животните разрушават варовиковите пътеки, но в името на етническия мир…
Малко преди да стигнем до края на маршрута минахме край т.нар. „Лъвски триклиниум“. Наречен е така, защото от двете страни на входа са издълбани лъвове. Вероятно е свързан с култа към Атаргатис, изобразяван обикновено с  два лъва. Фасадата е украсена с дорийски фриз от триглифи (τρίγλυϕος — с три нареза) и метопи (μετόπη - чело) с глави на Медуза Горгона в двата края. Вътре има три каменни пейки и бетил в ниша, вляво от входа.

IMG_9116.JPG

„Манастирът“ (Ad-Dayr, Ad-Deir, El-Deir, الدير) е недовършена гробница от 1 в. пр.Хр. с монументални размери - ширина 40.2 м и почти същата височина. Входът е висок 8 м и води до зала с размери 11.5 х 10 м. При разкопки през 1990-91 г. е открит надпис, свързан с крал Ободас I, почитан като бог. Не става ясно дали това е (бъдеща) семейна гробница или храм на последователите му. Площадката пред него е равна, като това е постигнато от човешка ръка - вероятно за да съберат повече поклонници/богомолци. През византийския период е бил използван като манастир, за което говорят изрязаните олтар и кръстове. Според статистиката това е второто най-посещавано място в Петра, като на популярността му пречи по-трудния достъп.

IMG_9159.JPG

Той е сцена на действието на много холивудски филми, включително на считания за естетически провал Transformers: Revenge of the Fallen (2009).
За да изпитаме до краен предел физическите си сили, се изкачихме до „Края на света“ - наблюдателна площадка, намираща се на 200 м от „Манастира“ (по вертикал). Минава се по пътека между импровизирано кафене вляво и набатейски цистерни, пещери и гробници вдясно. Но усилията си заслужават - открива се прекрасна гледка към каньона на Петра и Wadi Araba 1000 м по-долу.

IMG_9185.JPG

От наблюдателната площадка има отлична видимост към планината Джабал Харун (Jabal Harun) или „Планината на Аарон“. Аарон, братът на Мойсей, според свещените писания е погребан или на планината Хор, Синай (Числа 20:22-29) или на планината Харун, Петра. Арабите, които също почитат Аарон (Harun) предпочитат втората версия. На върха се вижда построената от султан Бейбарс I джамия на мястото на църква от времето на Юстиниан Велики.

IMG_9188.JPG

През 1999 г. финландският археолог Яако Фросен проучва комплекса и открива останки от манастир, трикорабна базилика, параклис и надпис на гръцки „Аарон“.
На тръгване от Петра спряхме за малко на Извора на Мойсей (Ain Musa). Известни са две места с това име, и на двете Мойсей, с помощта на Бог, накарал водата да бликне от камъка - в планината Синай и тук. Според Библията (Числа 20:13), на път за планината Небо, Мойсей ударил с жезъла си камъка и бликнала изворна вода. Над камъка е издигната малка трикуполна сграда, като в единия ѝ край се продават празни шишета и вода от извора, както и дребни сувенири.

IMG_9222.JPG

За съжаление, нямахме възможност да видим „Petra by night“. Всеки понеделник, сряда и четвъртък от 20:30 ч. има организирана разходка по каньона, който е осветен от 1800 свещи. Сигурно гледката е изумителна!
С дълго и безинтересно пътуване се прибрахме в Аман. Настанихме се в същия хотел, както и преди два дни. След вечерята излязохме на късна разходка, още повече, че хотелът е в новия център на града. Много млади хора, прилично облечени, изпълват улиците на града. И отстъпка/реверанс пред религията - кърпа, скриваща само косата на някои момичета, иначе облечени с дънки и сравнително къси поли, ако да сме в арабска столица. Витрините на магазините представят всички световни марки, като предлаганите артикули са с качество и цени, за които можем само да мечтаем. Мнението ни, че в това отношение по-скоро България е колониална държава, се потвърди, когато посетихме намиращия се зад хотела огромен Mall Galeria. Обстановката, обслужването, стоките и цените нямат нищо общо с едноименните молове у нас. А мяркащите се тук-там „пингвини“, закачулени в бурки, допълваше усещането, че се намираме например в … „Galeries Lafayette“ в Париж!
При прибирането си в хотела бяхме „гости“ на местна сватба - местен оркестър, много гости в традиционни или съвременни дрехи, дарове… Докато булката беше цялата покрита с воали и стоеше като статуя, една възрастна жена, облечена в черно, танцуваше през цялото време. Казаха ни, че новите традиции повеляват младоженците да прекарат първата си брачна нощ в луксозен хотел, нает от родителите на момичето. За съжаление, любезно ни помолиха да не снимаме.

Още снимки от © Сава-Калина: