вторник, 2 май 2017 г.

Из Светите земи (7)

Ден 7: Йерусалим (и малко Витлеем)

На седмия ден, казват, и Господ почивал. Но не и ние! Използвахме го, за да тръгнем по стъпките на Христос към Голготата, а след това се върнахме и към корените му.

IMG_9615.JPG

Денят започна с посещение на магазин за свещи, кръстчета, статуетки и всякакви други джвръчки, жизнено необходими за всеки поклонник - да ги освети на Божи гроб и след връщането си от Светите земи да ги раздава за радост и з… завист!
Елик многократно ни предупреди да не купуваме нищо от уличните търговци, тъй като те ще ни пробутат ментета, а тези араби са честни и „правилни“, т.е. християни. Не мога да твърдя    със стопроцентова сигурност, че вярата му в търговците е била подкрепена с финикийски знаци, но все пак алъш-веришът е измислен по тези земи. Пък и видима разлика в качеството и вида на най-купуваните артикули не забелязахме.
Kings Store
адрес: Caritas Str., PO Box 583, Bethlehem
GPS: 31.7209313, 35.2043627
тел.: +972 2 275 7450, +972 2 275 7451
факс: +972 2 275 7453
Натоварени с всичко необходимо се отправихме към Йерусалим, като първо спряхме на Маслинения хълм или Елеонската планина, откъдето Христос се е възнесъл. Сега тук се намира Rehavam Observation point, откъдето има прекрасна гледка към Стария Йерусалим. Тук са проповядвали пророците и Христос, оттук Месията ще влезе в двора на храма през зазидана Златна порта. Затова векове наред набожните евреи са погребвани тук, в долината Кедрон, за да пазят ред и да са сред първите, които ще Го последват при Второто пришествие.

IMG_9625.JPG

След това продължихме надолу по склона край руската църква и манастир „Света Магдалена“, построена през 1888 г. от цар Александър III, когато борбата за надмощие в Светите земи между Великите сили е в своя зенит. Тук е погребана принцеса Алис, майка на принц Филип, херцог на Единбург (и съпруг на баба Елизабет II), както и леля ѝ, Великата княгиня св. Елизавета Фьодоровна, арестувана и убита по личното нареждане на Дзерджински.

IMG_9627.JPG

Следващата точка от програмата беше Гетсиманската градина. На арамейски „гет-шамна“ означава преса за зехтин. Тук, близо до пътя от Йерусалим до Витания, често се отбивал Христос, тук довел учениците си след Тайната вечеря и оттук бил отведен след предателството на Юда Искариот. През 1681 г. трима рицари от Сараево - Павел, Яков и Антон - откупуват имота и го даряват на францисканския орден, който се грижи за него и досега.

IMG_9648.JPG

Над скалата, върху която Исус се е молил в нощта преди залавянето му и върху която капещата пот се превръщала в кръв, Скалата на агонията, се намира Църквата на агонията. Скалата е в олтарната част на храма и е оградена с трънен венец с преплетени маслинови клонки от ковано желязо. Църквата е огледален образ на Златната врата на Йерусалим. Вляво мозайките представят целувката на Юда, в средата е молитвата на Христос, а вдясно - отричането на Петър. Подът и таванът са решени както в катедралата в Аахен. През остъклени отвори на пода могат да се видят останките от по-старите църкви.

IMG_9669.JPG

Първата църква, построена на това място през 4 в., е византийска трикорабна базилика,  изгорена - вероятно от персите, завладели Йерусалим през 614 г. Кръстоносците изграждат нов храм, но и той е разрушен след падането на Йерусалимското кралство. Съвременната църква е издигната през 1919 - 1924 г. по проект на Антонио Барлуци и носи името „Църквата на всички нации“, защото е построена с даренията на 16 държави. При нашето посещение се провеждаше литургия на полски, от полски свещеник, като „резервацията“ за такова събитие се прави години предварително.
Наблизо се намира Църквата на гробницата на Дева Мария. Оттук тя се е възнесла на небето. В криптата, огромна пещера, се слиза по широко стълбище, осветено със свещи. Тя е построена през 12 в. от кръстоносците, по времето на кралица Мелизанда, която също е погребана тук. В църквата, която от 1852 г. е под юрисдикцията на арменската (дясна част) и гръцката (лява част) православни църкви, след като през 1757 г. са отнети правата на францисканците, се намират и олтарите, посветени на Йоаким и Ана - родителите на Девата.

IMG_9694.JPG

След това се отправихме към гробницата на цар Давид. По времето на Стария завет планината Сион съвпада с името на Града на Давид: „Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовия град“ (Царства, кн. 2, 5:7).

IMG_9704.JPG

По времето на Исус, хиляда години по-късно, паметник от гробницата на Давид е преместен в настоящата планина Сион. Гробницата е разрушена през 133 г. и случайно преоткрита през 1158 г., като оттогава е почитана от евреи, християни и мюсюлмани. Дали това е наистина гробницата на царя не е толкова важно, тъй като близо 900 г. сълзи и молитви са осветили мястото.
Гробницата е кенотаф, масивен каменен блок, покрит с бяло кадифе, на което са избродирани символи и текстове, традиционно свързвани с Давид. Върху него са поставени сребърни корони от Свитъците на петокнижието, донесени в Израел от разрушените по време на Холокоста синагоги в Европа. Зад него се намира алков, (предполагаема) част от синагога от 5 в., което го прави най-старият запазен в Йерусалим.

IMG_9727.JPG

Най-големият празник, на който евреите се молят в гробницата, е Шавуот, Празникът на седмиците, денят на смъртта на Давид. Това е „светилище“ на ултраортодоксалните евреи, затова мъжете и жените са разделени при молитва и има строги изисквания към облеклото, най-вече на жените, а мъжете трябва да са с покрити глави. Туристите могат да получат бели шапчици за еднократна употреба (безплатно!) на входа.
След посещението на гробницата минахме покрай сефарадската синагога и през портата Сион влязохме в Еврейския квартал на Йерусалим. Портата носи следите от куршуми от щурма на израелските сили на 6 юни 1948 г. в опит да разкъсат блокадата на Стария град, окупиран от Йордания, както и от 1967 г., когато израелските парашутисти си възвръщат, къща по къща, града.

IMG_9766.JPG

Следващата ни спирка беше Западната стена, оцеляла при разрушаването на Храмовия комплекс (Втория храм) от римляните след въстанието от 70 г. Терминът „Стената на плача“ е директен превод на арабското „el-Mabka“ (المبكى‎‎) или „Място на стенанията“ заради обичаят евреите тук да оплакват падането на Храма. Стената, сама по себе си, не е религиозен символ за евреите. В различните времена достъпът на евреите до Йерусалим и Стената бил забранен или значително ограничен, като по времето на Константин I това е било позволено само един път годишно, на Тиш’а бе-ав (‏תִּשְׁעָה בְּאָב), който се отбелязва като ден на национален траур за всички евреи, тъй като на този ден са се случили много беди на еврейския народ:
  • през 1312 г. пр.Хр. се върнали разузнавачите, изпратени от Мойсей, и съобщили, че Ханаан не може да бъде завладян. Паниката сред евреите разгневила Бог и той наредил в Обетованата земя да влезе следващото поколение, след 40 г.;
  • през 422 г. пр.Хр. вавилонският цар Навуходоносор разрушил Първия храм, след което последвало 70-годишно вавилонско робство;
  • на 9 ав (4 август) 70 г. римският военачалник и по-късно император Тит Веспасиан разрушил Втория храм;
  • през 132 г. по заповед на римския наместник Храмовият хълм бил разоран като форма на поругаване;
  • през 135 г. римляните завладели Бетар, последната крепост на евреите, с което бил сложен край на тригодишното въстание на Шимон Бар-Кохба, след което започнало масовото изселване на евреите от Израел.
Достъпният за туристите участък е дълъг 57 м. и висок 32. През деня Стената не е толкова интересна, както през нощта, може би защото ги няма наоколо атрактивните ортодоксални евреи. Осигурено е постоянно полицейско присъствие - това е едно от малкото места, където се демонстрираше въоръжена закрила.

IMG_9806.JPG

Обичаят да се поставят бележки с молби към Господа датира от началото на 18 в. и се свързва с името на големия еврейски мъдрец равин Хаим бен Атар. Той пръв посъветвал страдащите по този начин да отправят молба към Бога.
Милиони пилигрими и туристи от целия свят ежегодно идват в Йерусалим за да видят Стената на плача и да оставят бележка с молитва между нейните камъни. Равинът на Западната стена Шмуел Рабиновиц ежегодно получава хиляди писма, адресирани до „Йерусалим, за Бог“, като поставя тези писма в Стената. В модерните времена се предлагат и off-line услуги за предаване на молитвите чрез електронни съобщения, които по-късно се разпечатват и поставят в Стената. Тези услуги се предлагат от Израелската телефонна компания и от много благотворителни уеб-сайтове.
Според хе́рема (‏חרם‏‎, ḥērem - табу, анатема) на равин Герш е строго забранено четенето на молитвите от Западната стена. Те, според юдейския закон, не могат да бъдат изхвърлени. Съществуват различни тълкувания какво да се прави с тях - изгарянето е „по-чисто“, докато погребението - „по-почетно“. Равин Рабиновиц два пъти годишно погребва записките в еврейското гробище в долината Кеброн.
Традицията да се оставят послания към Бога в Западната стена е възприета и от представителите на други вероизповедания, както - разбира се - от публични и политически фигури. Между тях са папа Йоан Павел II (2000), сенатор Килъри Клинтон (2005) и папа Бенедикт XVI (2009), който публикувал съдържанието на своята записка. През юли 2008 г. сенатор и кандидат-президент Барак Обама сложил в Стената своята молитва, написана на листче от хотела. Студент от семинарията откраднал бележката и я продал на пресата, след което тя била публикувана. Това предизвикало вълна от критики във връзка с нарушението на конфиденциалността, неотменимо свързана с молитвите към Бога.
Разбира се, ненадминатият в мъдростта си български народ е създал виц и по този повод:
Известен български политик от близкото минало бил на посещение в Израел и поискал да се помоли при Стената на плача.
  • Мога ли да помоля за световен мир?
  • Разбира се, не забравяй, че говориш с Бог!
  • А мога ли да помоля България да се оправи?
  • Не забравяй, че говориш със стена!...

От Западната стена поехме по т.нар. Тунел на Западната стена, който плътно приляга до древните стени и дава достъп до още 485 м. от тях. Някои туристи слагат бележки с молитви и по тях. Тунелът се намира под сградите на Мюсюлманския квартал. След полицейската проверка тръгнахме по тесните улички към Via Dolorosa. Мрежата от сокаци образува някакъв вариант на „Капалъ чарши“ в Истанбул, доста по-мръсен и по-хаотичен. И както само на негрите е разрешено безнаказано да разказват вицове за чернилките, вероятно само местните имат „правото“ да си правят шеги с евреите. Затова тук можете да си купите фланелка с надпис „Розов Фройд“ (Pink Freud) или „Оръжия и Мойсей“ (Guns N’ Moses).

IMG_9816.JPG

Via Dolorosa, „Пътят на болката“ (още Via Crucis, „Пътят на кръста“), е тясна и крива уличка, която свързва старата римска крепост Антония с храма „Възнесение Христово“. Тя е с дължина около 600 м. и на нея се намират 9 от 14-те спирки на Исус по пътя към Голгота. Те са:
  1. Разпитът на Исус от Пилат Понтийски и осъждането му на разпъване (Матей 27:26). Днес първата спирка е в двора на училището Ал-Омария;
  2. Арката на „Литостратос“, където Пилат извел Исус пред първосвещениците с думите «Ecce homo» (Ето човекът!“) (Йоан 19:5). Францисканските Параклис на бичуването и Параклис на обвинението са построени за възпоминание на местата, където Исус е бичуван и е получил Кръста си. Тук се намира и манастирът „Сестрите на Сион“;
  3. Първото падане на Христос. Тук се намира Арменската католическа патриаршия, над чийто вход има релефно изображение на Исус, паднал под тежеста на Кръста;
  4. Исус се среща с майка си по пътя към Голгота;
  5. Място на срещата на Христос с киринееца Симон, когото заставят да носи Божия кръст (Матей 27:32). Камъкът, на който се подпрял Исус, „задължително“ трябва да се докосне от всеки поклонник. Църквата дълго време е спорила с лявата или с дясната ръка се е подпрял Исус, но досега не е открит еднозначен отговор;

IMG_9847.JPG

  1. Св. Вероника изтрива лицето на Христос с копринения си воал. На плата остава истинския лик на Исус (icona vera). Реликвата изчезва около 4-я кръстоносен поход, когато съвсем удобно се появява т. нар. Торинска плащеница;
  2. Христос пада за втори път. Смята се, че тук се е намирала Портата на присъдата, през която Христос напуска града и се отправя към Голготата;
  3. Исус утешава благочестивите жени (дъщерите на Йерусалим). На стената на намиращия се тук гръцки манастир „Св. Харалампий“ има камък с латински надпис „Исус Христос е Победител“;
  4. Третото падане на Христос. Оттук е могъл да види мястото на разпятието. Сега тук се намира коптска църква, а колона, вградена във вратата ѝ, отбелязва мястото.
От Via Dolorosa влязохме на територията на храма „Възнесение Господне“, където е разпънат Христос, а по-късно и погребан (Йоан 19:17-18). Голгота (Γολγόθα, Κρανίου Τοπος; ‏(גולגלתא‏‎, „лобно място“, от арамейски gûlgaltâ, букв. „череп“ - вероятно носи името от черепите на престъпниците, екзекутирани на това място. Тогава мястото се намирало извън градските стени, тъй като еврейските обичаи забраняват екзекуциите и погребенията в пределите на града.
Първата църква е построена по заповед на Константин Велики след Никейския събор през 325 г. и осветена на 13.09.335 г., когато е и храмовият празник. Гробът на Исус, както и повечето християнски реликви, са открити от Елена, майката на императора, която ги видяла насън. Били издигнати три сгради - кръгла църква, наречена „Възнесение Христово“ - над празния гроб, базиликата „Мартирий“ и между тях - параклис, указващ мястото на разпятието, Голготата. Църковният комплекс е разрушаван и възстановяван многократно.
Персите разрушават всичко през 614 г. Халиф Хаким отново руши през 1009 г. През 1149 г., след завземането на Йерусалим, кръстоносците издигат настоящата църква, като под един покрив са гробницата и Калвариума на Исус. Тук са и параклисите на Адам, на св. Елена и на намирането на кръста. Последната голяма промяна е извършена през 1809-1810 г., след пожара от 1808, под ръководството на архитекта Николай Комнин.
Отделните части на храма са под егидата на различни църкви - ортодоксалната, католическата, арменската, сирийската, коптската и етиопската, като Гробът Господен (кувуклия, Κουβούκλιον, Cubiculum) е общ (определен е график). Това деление води до разпри между представителите на различните църкви, като се стига и до юмручно „право“, както и до проблеми с поддръжката на храма (приказката за орташкото магаре). За да се намали възможността една от църквите да пречи на останалите, ключът от храма се пази от арабската фамилия Джауд Ал Гадия (جودة آل غضية‎) с представител в момента Адиб Джауд, а правото да отключва и заключва вратата се полага на Уаджих Нусейбе, от мюсюлманската фамилия Нусайбе (عائلة نسيبة‎). Тази традиция продължава от 638 г., когато арабите за първи път завземат Йерусалим и патриарх Софроний предава ключовете на халиф Омар ибн Хатаб. След прекъсване от 88 г., когато градът е под управлението на кръстоносците, през 1187 г. Саладин превзема града, но обещава на Ричард Лъвското сърце, че Нусайбе ще отключват храма. През 1192 г. назначава Джауд за пазители на ключа.
Последните пет спирки на Христос са на територията на храма:
  1. Исус е съблечен;
Малка вита стълба вдясно от входа води до Голготата, където са следващите две спирки на Сина Божи:
  1. Христос е прикован е на кръста;
  2. Издъхва на кръста. Гръцки параклис, под чийто олтар има сребърен диск, отбелязва точното местоположение на кръста;
Стъклена витрина покрива разцепена скала от Голгота - когато Исус издъхва на кръста, става земетресение и скалите се напукали (Матей 27:51). Под хълма в библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен.
13. Христос е свален от кръста;
От Голгота по друга стълба се слиза при „Плочата на помазанието“ - тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Исус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница - гробницата на Йосиф Ариматейски.
Върху плочата, която се намира точно срещу входа на храма, се поставят предварително закупените за освещаване предмети. Всъщност „освещаването“ е по-скоро символично - мраморната плоча е поставена тук през 1810 г. и няма реална връзка с Христос.
14. Положен е в гроба.
Вдясно от входа е истинската светиня за християните - Божи гроб. Тук на Велика събота преди православния Великден Йерусалимският патриарх се моли и получава Благодатния огън, който по-късно се разнася по целия свят от присъстващите на церемонията свещеници.
Според легендата през 1579 г. представители на арменската църква убеждават султан Мурад ІІІ да не допусне Йерусалимския патриарх Софpоний ІV до Божи гpоб, а богослужението да се води от Арменския патриарх. Софроний остава да се моли пред вратите на храма. Изведнъж се чува гръм и една от мраморните колони се разцепва и от пукнатините започва да струи Благодатния огън, който запалва свещите на поклониците.

IMG_9999IMAG0861.jpg

След посещението на Божи гроб около 16 ч. се върнахме във Витлеем, чието име на иврит означава „домът на хляба“ и първоначално е известен като Ефрат (אפרתה‎, плодоносен). Градът многократно се споменава в Библията и се почита като родното място на Давид и на Исус (Матей 2:1). Източно от Витлеем, в Бейт Сахур, се намира Полето на овчарите, където Ангелът Господен им съобщава новината за раждането на Спасителя (Лука 2:10-11). Върху пещерата е построена гръцка православна църква, а през 1950 г. Барлуци построява друга - францисканска.
Йосиф и Мария пристигат във Витлеем от Назарет, тъй като Йосиф е от рода на Давид, а Витлеем е „градът на Давид“ (Лука 2:4). Тук идват тримата влъхви, следвайки звездата над града, да поднесат дарове: злато като на Цар, тамян като на Бог и миро като на Човек. Още от зараждането на християнството пещерата, в която е роден Исус, се смята за свещена. Първата църква е от времената на Константин и Елена. Запазен е нейният осмоъгълен олтар. Под него всъщност се намира пещерата на Рождеството. Точното място е отбелязано със сребърна звезда с 14 лъча, т.н. Витлеемска звезда, с надпис на латински «Hic de virgine Maria Iesus Christus Natus est» - „Тук се роди Исус Христос от Девата Мария“. Някога звездата е била позлатена и украсена със скъпоценни камъни. Изчезва през 1847 г., като това е поредния повод за търкане между православни и католици. През същата година по нареждане на султан Абдул Меджит I и с негови средства е поставено настоящето копие. Над нея, в полукръгла ниша, има 16 лампади, като 6 принадлежат на православните, 6 на арменците и 4 на католиците. Над месторождението на Исус литургия могат да водят само православните и арменците. За католиците е отделено друго място - в южната част, до входа, където са били яслите, в които е положен Божия син. Всъщност основната част на яслите е изнесена през 7 в., по времето на папа Теодор I, и се намира в Рим, в катедралата „Санкта Мария Маджоре“. Това, което е останало, е облицовано с мрамор и представлява една по-скоро символична вдлъбнатина в пода, над която горят 5 лампади.
Разрушена при бунта на самаряните, през 6 в. -  530 г., църквата отново е изградена от Юстиниан. По време на кръстоносните походи тя става седалище на епископа на Витлеем и Аскалон. През 1100 г. на празника на Рождеството тук е коронясан Бодуен I, а през 1118 г. - Бодуен II. Около катедралата възникват много манастири и пилигримите задължително посещават района. Отвън тя изглежда като крепост, а първоначалният вход е снижен и стеснен, за да се попречи на османските нашественици да влизат с конете си в нея. Известна е като „Вратата на смирението“, тъй като посетителят може да влезе само приведен (като Индиана Джоунс в храма в Петра).  След завземането на града от Саладин (1187 г.) християнският клир е разгонен. След 5 години двама католически свещеници и един дякон получават разрешение да се върнат, но църквата е отдадена на Сирийската християнска църква. От 1271 г. започнали отново пилигримажите, а от 1277 г. - и богослуженията.
Всъщност това е единствената християнска църква в Палестина, оцеляла от домюсюлманския период. Според легендата, църквата е оцеляла заради чудотворната мозайка с поклонението на влъхвите, на която те са изобразени с персийски одежди. Когато посетихме църквата „Рождество Христово“ тя беше в последния, трети етап на реставрационните работи, започнали през септември 2013 г. Интериорът на църквата беше целия в скелета, тъй като се реставрираха стенните мозайки и за посетителите бе достъпна сравнително малка част от кораба. Базиликата се управлява от гръцката и арменската църкви, и францисканския орден. Те имат свои манастири, като гръцкият се долепя до югоизточната стена, арменския - до югозападната, а католическия - до северозападната.
От 2012 г. църквата е в списъка на световното културно наследство на Юнеско (№ 1433).
С това организираната част на екскурзията за деня приключи. След вечерята отново се върнахме към църквата на Рождеството и, вече самостоятелно, посетихме францисканската църква „Св. Екатерина Александрийска“, намираща се в непосредствена близост. Построена е през 1881 г. върху руините на църква на кръстоносците (августински манастир) от 12 в. Преди това тук е имало византийски манастир от 5 в., посветен на св. Йероним Блажени (Стридонски), починал тук. Светецът е автор на каноничния латински текст на библията. Заради превода си от гръцки на латински на Светата книга, той е избран за патрон на преводачите, които празнуват на 30 септември, датата на смъртта му. В иконографията той е изобразяван с книга (заради литературното му наследство), с череп (символ на аскетизма му и тленността на човека) и с лъв (според легендата опитомил див звяр). Статуята на св. Йероним се намира пред манастира. Зад него, на фасадата, е статуята на Дева Мария.
През 1947 г. Барлуци реставрира двора и колонадата, като завършва работата едва през 1953 г. В църквата се намират параклисите „Св. Йосиф“ и на Невинните младенци, а пред нея - клоатърът (фр. cloître - покрита галерия) от времената на кръстоносците. Католическият патриарх на Йерусалим извършва ежегодно служба на среднощната меса на Бъдни вечер, която се посещава от много поклонници и се излъчва по телевизиите на цял свят.
Ако застанете на Ясления площад (Manger sq.) с лице към „Рождество Христово“, то вдясно, зад арменския манастир, на около 300 м. се намира „Млечната пещера“. Според Библията в нея се скрило семейството на Йосиф, когато Ирод наредил избиването на младенците. Кърмейки невръстния Исус, Божията майка опръскала с млякото си тъмния камък, който веднага променил цвета си. И християни, и мюсюлмани смятат мястото за свещено, като се счита, че то увеличава шанса за забременяване и увеличава млякото на кърмачките. Над пещерата се намира францисканска църква,  построена върху останките на храм от 5 в., с даренията на словашки и италиански вярващи. През 2007 г. е извършена реставрация на пещерата, като стените ѝ са почистени и е възвърнат някогашния ѝ блясък.
Денят ни завърши с продължителна разходка по Звездната улица (Star Str.), главната търговска артерия, свързваща северната и южната част на стария град. До Интифадата през 2001 г. тук е имало близо 100 магазина. След това, с намаляването на туристическия поток, повечето са били затворени.

IMG_9886.JPG

Сега, със стабилизацията, броят им отново нараства. Всеки четвъртък магазините работят целодневно. В много случаи продаваните стоки се изработват буквално пред очите на туристите.

IMG_9880.JPG

Тук, и на съседните тесни улички, има много табели, указващи за извършващите се реставрации в града, спонсорирани от различни държави - Япония, Белгия… Не забелязахме американско присъствие, вероятно по политически причини.

IMG_9870.JPG

Разходката бе един чудесен завършек на този дълъг ден.


Още снимки от © Сава-Калина:

неделя, 13 ноември 2016 г.

Из Светите земи (6)

Ден 6: Аман - Йерихон - Каср ал-Яхуд - Кумран - Мъртво море - Витлеем - нощен Йерусалим


map1.png

Сутринта рано се отправихме на път. В програмата ни беше панорамна обиколка на Аман и посещение на цитаделата на града, след което трябваше да се върнем в Израел.
Крепостта на града (Jabal al-Qal'a, جبل القلعة), е с Г-образна форма и се намира на един от 7-те хълма (jabal), на които е бил разположен старият Аман (в момента градът е на 28 хълма). Оттук има прекрасен изглед към града, като на север, на около 4 км, се вижда 127 метровия пилон (Raghadan Flagpole) пред кралския дворец, на който се вее йорданското знаме с размери 60 х 30 м. При издигането си на 10.06.2003 г. пилонът е държал световния рекорд за най-висок пилон без допълнително укрепване. И днес е в първата десетка в света по този показател.

IMG_9239.JPG

Археологическите разкопки, по-сериозно водени от 1920 г. насам, откриват следи от население от 15 в. пр.Хр - средата на бронзовата ера. Въпреки италианските, испанските, британските, френските и йорданските археологически експедиции, голяма част от цитаделата не е проучена. Все пак са известни периодите, в които мястото е било владяно от „великите“ цивилизации - от желязната ера, когато градът се казвал Рабат-Амон и е бил столица на  амонитите, укреплението е било във владение на асирийци, вавилонци, перси, елини, набатейци, римляни, византийци, омаяди, абасиди, фатимиди, аюбиди, мамелюци, отоманци... През различните периоди и името му се сменя на Филаделфия и Аман. След завземането ѝ от отоманците през 1516 г.  цитаделата е в забвение до 1878 г., посещавана спорадично от номадите бедуини. Въпреки това тя се счита за едно от селищата с най-дълъг период на постоянно обитаване в световен мащаб.
Според табелата крепостта отваря за посещение в 8.00, но - да не забравяме и ориенталските традиции - отвориха около 8.30. Жива илюстрация за разликата между между yavaş-yavaş и mañana*! Цената на билета, според ръкописната добавка, е 3 JD.
В археологическия комплекс има поставени много табели и информационни табла на английски и арабски езици, обясняващи отделните обекти или периоди от развитието на града. За главни забележителности се смятат Храмът на Херкулес, византийската църква и Омаядския комплекс.
Цитаделата е укрепяна от римляните през 150 г. и след това значителни подобрения на крепостните стени са направени от омаядите, през 730 г. Тя никога не е имала собствени водоизточници. Сложната водосъбирателна и и рециклираща система също е построена през 730 г. При изграждането на откритата цистерна „бирка“ (или „sahrij“) са използвани материали от постройки от по-ранни периоди. Диаметърът ѝ е 17.5 м, а дебелината на стените надвишава 2.5 м. Обемът ѝ е 1370 м3 вода. Пълнила се е от стичащата се по покривите на околните сгради дъждовна вода или от отточните канали на павираните улици около нея. Колоната в средата ѝ е служела за измерване на водното ниво. Водата се е използвала за баните, тоалетните и за други нужди. Открит е преливник, който е отвеждал излишната вода през отвор на източната крепостна стена. Баните („hammam“) са съвсем наблизо. Студените, горещите и топлите помещения са били богато декорирани с полиран камък, мрамор, мозайки и фрески. За жалост, почти нищо от украсата не се е съхранило. Баните са имали дискретен северен вход, използван от везира и семейството му, и голям публичен вход от южната страна на входната зала.
До цистерната и банята се намира Омаядският дворец (al-Qasr, القصر), който много прилича на джамия без минаре. Построен е върху по-стара византийска сграда, като запазва кръстовидния ѝ план. В куполната чакалня посетителите са изчаквали срещата с везира и са минавали проверка. Отличната ѝ акустика е позволявала да се подслушват личните им разговори.
Дворецът, пазарът („сук“), банята и малка джамия са образували дворцовия комплекс, определен за владетеля, семейството му, охраната, антуража и служителите. Обикновените жители са живеели в долната част на хълма. През 749 г. силно земетресение разрушава комплекса. По-късно абасидите възстановяват част от сградите, но никога те не достигат предишния си блясък.

IMG_9281.JPG
Византийската базилика и Омаядския дворец
Византийската базилика е била трикорабна, с полукръгла абсида в източния край. Построена е през 6 в. Колоните с коринтски капители са взети от храма на Херкулес. Подът на централния кораб, типично за епохата, е мозаичен. В момента се реставрира и консервира извън цитаделата. В страничните кораби има правоъгълни помещения, използвани по-късно от омаядите, вероятно за складове. Те са използвали и откритата цистерна в двора на църквата.
Храмът на Херкулес е изграден по същото време, както и амфитеатърът в подножието на крепостта - през 162 - 166 г., когато управител на римската провинция Арабия е бил Юлий Марциан (Julius Geminius Marcianus). Пред сградата е стояла 13-метрова статуя на Херкулес, от която сега са останали части от пръстите и лакътя.

IMG_9339.JPG

В цитаделата от 1951 г. се намира Йорданският археологически музей. Макар и със сравнително малка колекция, той има какво да представи на любознателния турист. Една от основните забележителности е т.нар. „Надпис от Аманската цитадела“, който представлява каменна плочка с размери 26 х 19 см. Открита е през 1961 г. и първата публикация за нея е от Зигфрид Хорн през 1968 г. Датирана е към 800 г. пр.Хр. и е най-старият надпис на амонитски език. За съжаление части от плочката липсват и 8-те реда с 93 букви, които вероятно образуват 33 думи, все още не са разчетени. Лично на мен най-голямо впечатление ми направи черепът със следи от трепанация (3000 г. пр.Хр.). Проблемът е в това, че трепанациите са били няколко, предните са зараснали, т.е. пациентът е преживял операцията. Да не би „дивашките“ шамани да са били по-ерудирани от „висококвалифицираните“ ни хирурзи?!

IMG_9366.JPG

След Аман потеглихме на запад - към граничния пункт Крал Хюсеин - Аленби (Crossing King Hussein Bridge/Allenby Bridge). И от двете страни на границата личните автомобили са забранени, разрешено е движението само на таксита със специално разрешение и совалкови автобуси. Интересното е, според Google Maps, които често използвам за създаване на илюстративна карта на маршрутите, тук няма възможност за преминаване от Йордания в Израел и обратно. И преди ми се е случвало (все пак Google е американска компания) стратегически обекти, като напр. резиденцията на американския командващ край SHAPE, Белгия, да се появява на сателитните снимки като бяло петно. Но не предполагах, че това се отнася и за партньорски/приятелски държави като Израел. Всъщност много от обектите в Палестинската автономия (Западния бряг) според Google са недостижими по шосе. За радост при HERE WeGo Maps (бивша собственост на Nokia) този проблем не съществува и картата в този материал е от там.
Сбогувахме се с Хинди и, докато изчаквахме, влязохме в малък безмитен магазин. Алкохолът и шоколадовите изделия са доста скъпи, но цигарите са почти без пари - стек Karelia е около $6, т.е. левче кутията. Все пак не трябва да се прекалява, защото евреите не ги обичат тези работи. От йорданска страна преглеждаха само паспортите, но от израелска се преглеждаше багажа и в някои случаи имаше и индивидуална проверка.
След излизането от граничния пункт отново се срещнахме с Елик и Набил, които ни чакаха, за да продължим към Йерихон.
Йерихон (أريحا‎, יְרִיחוֹ‏‎, Ίεριχώ) се намира на около 7 км западно от река Йордан (и границата), на 12 км северозападно от Мъртво море и само на 30-ина км североизточно от Йерусалим. Валежите остават в Юдейските планини около Йерусалим и не достигат до Юдейската пустиня („Пустинята на сянката“). Сухият и топъл вятър допълнително дехидратира пустинята. Понякога има проникване на влажни въздушни маси от Мъртво море и Моавските планини. Йерихон е оазис в пустината. В юдейските текстове е известен като „Град на палмите“ (Ир ха-Тмарим). Според една от теориите, името му идва или от хаанската дума  Reaẖ - благоуханен, заради градините,  или от Yareaẖ - Луна, тъй като е бил център на езическото поклонение към Луната.Това е територия на Палестинската автономия, която няма собствена полиция, войска и летище. По принцип достъпът на евреите до нея е след сложна разрешителна процедура.
Йерихон (според Елик) е най-дълго съществувалото в света селище с постоянно обитаване - около 9000 г. Руините на древния град лежат на запад от съвременния. Открита е 8-метрова кула, датирана към 8400 - 7300 г. пр.Хр. Двойните крепостни стени са единствените в Палестина, но са нещо типично за хетските отбранителни съоръжения. През 1250 г. пр.Хр. това е първото място в Обетованите земи, което виждат евреите след преминаването на река Йордан. Крепостните стени се срутват под звука на тръбите и Исус Навин заповядва да бъде изклано цялото население (с изключение на една блудница и семейството ѝ, тъй като тя приютила съгледвачите му). Всичките скъпоценности на града били определени за религиозни цели. Само един от войните се полакомил и взел от златото, след което и той, и цялото му племе били избити. Тук са били зимните дворци на Хасмонеите (Макавеите) и на Ирод Велики с пищно украсени зали, басейни и бани. Част от комплекса е била и най-старата синагога (Wadi Qelt), откривана досега в Израел - от 70 - 50 г. пр.Хр.
Северно от града се намират руините на византийски град и на двореца на омаядския халиф Хишам ибн Абд ал-Малик. Учените предполагат, че в околните хълмове се крият археологически ценности, сравними с „Долината на  царете“ в Египет.
На запад от Йерихон се издига Планината на изкушенията (The Mount of Temptation, Mount Quarantania, Jabal al-Qarantal - от латински „40 дни“, а оттук и думата „карантина“), по-скоро хълм, висок 366 м., където според три от евангелията Христос прекарал 40 дни в пост и молитва, като отхвърлял изкушенията на Дявола. На средата на хълма се намира гръцкия православен Манастир на изкушението (Μοναστήρι του Πειρασμού, Greek Orthodox Monastery of the Temptation, دير القرنطل‎, Deir al-Qarantal). Според Елик обаче манастирът е руски. Основан през 340 г. от Харитон Изповедник. Манастирът многократно е разрушаван и изграждан наново, като за последен път - след посещението на Великия княз Николай Николаевич (главнокомандващ на действащата армия по време на руско-турската война) и свитата му, с руски дарения. В пещерата на върха, над камъка, над който (предполагаемо!) се е молил Исус, е изграден малък параклис. Тук започва в световен план отшелничеството - в опит да бъдат изпитани мъките Христови и да бъдат преборен Дяволът. През 1998 г. австрийско-швейцарска фирма построява 1300-метров кабинков лифт, за да облекчи посещението на манастира от поклонниците, които се очаквало многократно да се увеличат през 2000 г.

IMG_9411.JPG

В Йерихон, съгласно легендата, се е запазило дървото на Закария, на което той се качил, за да види Христос. След срещата с Божия син таксидиотът станал добър човек. Според Елик височината му (на митничаря, не на дървото) била 1.35 м, а дървото било ясен. В други текстове това бил платан (чинар). Според синодалния канон е приет преводът „(йерихонска) смокиня“, поради най-близка родственост с вида Ficus sycomorus. Дървото се намира на територия, принадлежаща на Императорското Православно Палестинско общество, основано през 1882 г. Там, където е бил домът на Закария, се намира църковен имот, носещ името „Йоан Предтеча“ и служи за настаняване на поклонници. При разкопки през 1891 г. са открити колоните на гръцки храм от 6. в., каменни плочи с изображения на светци и надписи на гръцки. През 2000 г. по нареждане на Ясер Арафат имотът е трябвало да бъде предаден на Руската православна църква. Съвсем (ама съвсем!) случайно минаващите през Йерихон две монахини, американски гражданки, се затварят в имота, като искат съдействието на американски дипломати за проваляне на предаването. Още по-случайно едната от тях, Мария Стефанопулос, е сестра на Георгиос Стефанопулос, съветник на президента Бил Клинтън. Юридически имотът отново става руски чак през 2008 г.
Сътрудничеството на Русия с Палестина продължава и до днес. На 18.01.2011 г. от Дм. Медведев и М. Абас е открит руски музейно-парков комплекс. По-късно на името на Медведев е кръстена и една от улиците на града.

IMG_9407.JPG

За съжаление, ние не можахме да видим на практика нито една от забележителностите на Йерихон. След преминаване през крайните квартали на града спряхме на малък площад в подножието на Планината на изкушението. Според табелите оттук разстоянието до манастира е 1.3 км, но ние можахме да го видим само отдалеч. Задоволихме се с посещение на намиращия се наблизо магазин за сувенири, където се предлагаха фурми и мед от тях, с които е известен Йерихон. Друга особеност е, че това е градът, разположен на най-малката надморска (по-правилно би било да се казва „подморска“) височина: - 250 м.
След кратката почивка продължихме към Касер ал-Яхуд (Qasr el Yahud, Kasser/Qasser al-Yahud/Yehud, قصر اليهود , קאסר אל יהוד , „Castle of the Jews“) , където според вярванията евреите са прекосили р. Йордан и където е кръстен Исус. Тук се е възнесъл с огнена колесница св. Илия. Реката, противно на очакванията ни, се оказа една кална локва, в която между тръстиките плуват нутрии. Граничната линия представлява въже с поплавъци, опънато по средата ѝ. Районът е ограден с телена ограда, по която висят табели, предупреждаващи за мини. Допреди няколко години това е било напълно забранен район, тъй като е бил любимо място за влизане на арабски терористи в Израел. При това те са проявявали завидна изобретателност, като са използвали какви ли не средства, влючително делтаплани. От йорданската страна не видяхме хора, но на израелския бряг имаше охрана - младежи, момче и (хубаво) момиче, въоръжени с М16. Проектът за развитие на района, започнат преди честванията на 2000 г., е забавен заради Втората интифада през септември 2003 и голямото наводнение от 2003. През 2000 г. папа Йоан Павел II каца с хеликоптер тук и при засилени мерки за сигурност води частна литургия.

IMG_9439.JPG

Елик многократно ни напомни, че трябва да сме благодарни, защото посещението на еврейския бряг е безплатно, а на йорданския има такса.
Специално за поклонниците се продават бели роби ($8-10), които се потапят в реката, а след това не се перат и не се носят повече. Доста от хората с див ентусиазъм нагазиха в реката и пълнеха бутилки с мътилката. Не знам дали са се почувствали по-добре от това, но изглеждаше глупаво.
Следващият обект, който посетихме, беше археологическият парк Кумран (Qumran,  קומרא , خربة قمران‎‎, Khirbet Qumran).
Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са открити съвсем случайно от козари в невзрачна пещера през 1947 г. край древното селище Кумран, просъществувало едва 200 г. - между 134 г. пр.Хр. и 68 г., когато било разрушено по време на Първата римо-юдейска война. По-късно се оказва, че става дума за 981 различни текста на иврит, арамейски, набатейски и гръцки езици, скрити в 11 пещери. Писани са основно на пергамент, но има и такива на папирус.

IMG_9495.JPG

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцелял до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи. Част от ръкописите са унищожени още от откриването им. Всички известни ръкописи са публикувани, но един от основните изследователи, Ролан де Во, вместо стандартен археологически отчет публикува свои интерпретации на откритията си, като находките и досега, 45 г. след смъртта на Во са недостъпни за науката и обществеността. Това подхранва много конспиративни теории, като любимата ми е, че България, Тракия, Ямбол и Кабиле са сътворенческият управленчески център на Земята и човешката цивилизация. Свитъкът, условно озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“, датиращ от 300 г. пр. Хр. разказва историята на Енох – дядото на Ной, описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите. Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора. Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в Близкия изток, а край древния град Кабиле. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, откъдето Пазителите са командвали света!
Проведените археологически разкопки откриват много съдове, еврейски ритуални бани, помещения за хранене, гробища.

IMG_9510.JPG

Основната версия (подкрепена от филма, който гледахме при влизане и от Елик) е, че това е религиозен център на сектата на есеите. Кумран се намира в края на „път без изход“ на брега на морето - идеално място за тези, които търсят усамотение. Есеите, според  Филон Юдейски, Йосиф Флавий и Плиний Старши, е секта, наброяваща около 4000 души. Това е някаква форма на колективно отшелничество - есеите са отвратени от околния свят и упадъка на нравите, живеят в затворени общности, като не създават семейства, приемат след изпитателен срок и „чужди“. Има доказателства, че за няколко години в Кумран е живял мъж, за който се предполага, че бил Йоан Кръстител. Той напуска селището, вероятно защото неговите разбирания са били доста по-радикални от тези на есеите.
Има и нерелигиозни тълкувания - че това е крепост на Хасмонеите, богаташка вила или търговско селище.
На изхода на археологическия парк има търговски център, включващ ресторант на самообслужване и магазин за сувенири и козметични продукти, изработени с естествени съставки от Мъртво море. Дали защото сме естествено красиви или защото сме пълни невежи относно продуктите за разкрасяване, но цените ни се сториха бомбастично високи.
След посещението на Кумран се отправихме към плажа Калиа, който е в територията на едноименния кибуц (незаконен според палестинците). Kalya (קַלְיָה) е производно от kalium, латинското име на калия, който е широкоразпространен в района. Думата е и акроним на „קם “לתחייה ים המוות (Kam Litkhiya Yam HaMavet) или „Мъртво море ще се върне към живот“. Тук, срещу вход от 95 NIS, можахме да се отдадем, поне част от групата, на „блаженството“ да се топнем в Мъртво море. Достъпната част от морето е с площта на баскетболно игрище и дълбочина до коляно.

IMG_9552.JPG

Морето е пълно с нещо като лугата в Поморие. Препоръчва се тялото да се намаже с нея, да се остави да изсъхне, и след това да се отмие. Не знам, колко е лечебна тази кал, но доста от жените от групата, най-ревностни в желанието си за подмладяване, се оплакваха след това от обриви и екземи.
На брега има разположени пластмасови шезлонги и чадъри. Нямам информация, дали са безплатни (малко вероятно), но може би в края на деня решиха, че можем да поседнем гратис. Има и няколко заведения (доста скъпи), като разположеното на плажа се рекламира като „най-ниско разположения бар в света“.

IMG_9544.JPG

След „плажуването“ се отправихме към, както си мислехме, Йерусалим. Оказа се, че само минаваме в покрайнините на града и се отправяме към Витлеем. За целта се минава през контролно-пропусквателни пунктове, които са на няколко места по оградата, разделяща палестинците и евреите. Мислехме, в рамките на шегата, да се обадим на 112 и да кажем, че сме отвлечени без предупреждение в Палестина. Когато споделихме замисъла си с представителката на туроператора, се (д)оказа, че чувството й за хумор е ампутирано още при отрязването на пъпната връв, така че зарязахме идеята.

IMG_9595.JPG

Не знам по каква причина, но всеки път при преминаване на КПП-тата, Елик напускаше екскурзоводската седалка и се криеше във вътрешността на автобуса. Вероятно има забрана за влизане в палестинските територии на евреи, или поне на някои от тях. Настанихме се в добър хотел, в чието фоайе имаше снимки от откриването му, на което е присъствал лично Ясер Арафат. Тук щяхме да нощуваме две вечери.
Shepherd Hotel
адрес: Jamal Abdel-Nasser Str., Bethlehem, West Bank, Palestine Authority
GPS: 31.707704, 35.199473
тел.: +972 2 2740656
факс: +972 2 2744888

След вечерята по-голямата част от групата отиде на нощна разходка в Йерусалим. Тъй като този тур беше извън официалната програма, трябваше да платим по $20 на човек за екскурзоводските услуги и автобуса. Общо взето се оказа, че това е безсмислен разход, защото обиколката мина в стил „сега погледнете в тъмното наляво…, сега погледнете в нищото надясно…“ Малко повече се задържахме при Стената на плача, където без обичайните тълпи можехме да наблюдаваме до насита как ортодоксалните евреи си блъскат главата в стената и си мърморят под нос. Елик не беше възторжен от своите сънародници. Най-много го възмущаваше това, че желаят държавата да ги храни и осигурява, за да могат те на спокойствие да се занимават с изучаване на религията. И още нещо от светската страница - според Елик съпругите в религиозните семейства според канона трябвало да са с бръсната глава. Затова бизнесът с перуки се развивал добре в религиозните квартали.

IMG_9596.JPG

Един от най-интересните обекти, край които минахме в нощната си разходка бе вятърната мелница Монтефиоре. Тя е издигната през 1857 г. от английския банкер и филантроп Моше Монтефиоре. Официалната версия е, че банкерът е искал да подпомогне еврейската общност в Палестина, тогава под османска власт, да развива свое стопанство и да се самоиздържа. Според мен, по-скоро е искал да направи мръсно на гърците, собственици на намиращите се наблизо други мелници. Монтефиоре изгражда и текстилна фабрика, и печатница.
Вятърната мелница е проектирана от майстори от Кентърбъри, графство Кент. Затова и покривът е със специфичната за английските мелници форма. Кулата ѝ е от местен камък, с дебелина на стената 91 см и височина повече от 15 м. След като механизмите са доставени до пристанището на Яфа, се оказва, че не съществува друг вариант за превозването им до Йерусалим, освен да бъдат разглобени и част по част да бъдат доставени с камилски кервани.
Вятърната мелница е страхотен провал. Тя е типичен пример за това какво се случва, когато технологични проекти се ръководят от меринджеи, а не от инженери. Никой не е проучвал метеорологичните условия, когато е избирано мястото за мелницата. Оказва се, че в Йерусалим няма силни ветрове - те са едва 20 дни в годината. Втора „греда“ - европейското жито е по-меко от това в региона и се нуждае от по-слаби ветрове, за да бъде смляно със същите машини. Все пак мелницата някакси е работила до 1878 г., когато се открива първата парна мелница. За мелницата се разказват много анекдоти. Според един от тях на арабските работници им харесал вкуса на маслото (вероятно растително), с което се смазвали механизмите и го ближели. Съществувал реален риск лагерите да прегреят и мелницата да се запали. Проблемът бил решен елегантно - пуснали свинско краче в бидона с маслото и арабите изгубили апетит към него.
През 1948 г. партизаните използват мелницата като наблюдателен пост при обсадата на Йерусалим. Британските власти изпращат сапьорски отряд да я взриви. За щастие, войниците, родом от Рамсгейт, където е била резиденцията на Монтефиори, прочитат възпоменателната табелка и решават „творчески“ да изпълнят заповедта, за да не разрушат делото на своя „земляк“. През 2012 г. мелницата е реставрирана като част от празненствата за 60-годишнината на държавата Израел. От старите машини нищо не се е запазило, затова холандски майстори правят нови, като запазват външния вид на мелницата. Първият чувал с брашно е смлян през май 2013 г. В момента тя действа като музей на Монтефиоре и неговото наследство. До нея има стъклен павилион, в който е изложено копие на легендарната карета на сър Моше Монтефиоре, с която обикалял Палестина. Оригиналната е унищожена при пожар през 1986 г.
______________________________________________
* mañana - ще стане утре, или може би вдруги ден, или поне до края на седмицата; yavaş-yavaş - същото като mañana, но без тази изнервяща припряност!

Още снимки от © Сава-Калина: