неделя, 4 март 2018 г.

Сага за пясък и лед

Която и класация на туристическите забележителности на Европа и на Белгия в частност да разгледате, на първите места задължително е Брюж. Всички анотации си приличат: (поредната) Северна Венеция, канали, романтика, мостове, история, още канали, малко мухъл, още мостове…
Това, което на практика не се споменава, е Фестивалът на ледените фигури (Ice Sculpture Festival). Създаден по инициатива на Франсис Вандендорп (Francis Vandendorpe) и неговия екип от N.V. Snow & Ice Events, Фестивалът на ледените фигури в Брюж от началото на века предлага незабравимо преживяване на гостите на града по време на Коледните празници.
Това е първото по рода си събитие в Европа и води началото си от 1999/2000 г. Провежда се на Гаровия площад в града. Това го прави още по-достъпно за хилядите посетители. В специално изградения павилион с площ около 3 дка се поддържа температура от -6℃. Работи и Леден бар, на който можете да си изпиете питието от чашка от лед. Всички фигури, за чието изграждане са необходими между 300 и 500 т сняг и лед, са подчинени на темата на Фестивала. В началото тя е била „Брюж в сняг и лед“ (2000), след това следват „Световно пътешествие” (2002), „Кралството на боговете“ (2003), „Леденa планета“ (2006), „Ледена фантазия“ (2007), „Замръзналото кралство“ (2013), „В страната на хобитите“ (2014)...
Повече от 2 300 000 души са посетили изложбите. Има покани за посещение на Франция, Италия, Испания и Турция.





През 2004 г. Фестивалът се провежда паралелно и в Антверпен (Анверс) по случай края на Годината на Рубенс.













На два пъти, през 2009 и 2010 г., по покана на Париж, шоуто посещава града и е представено в екотермален павилион на Шанз Елизе, по време на Международното Коледно изложение. Посещават го повече от 270 000 парижани и гости на френската столица.



















Изложбата посещава и Брюксел, като павилионът е разположен пред церемониалния Кралски дворец. Събитието е част от зимните празници „Winterpret - Plaisirs d'Hiver“. Повече от 160 000 посетители се радват на 42-те сцени с белгийски комиксови герои, от които у нас като че ли най-известни са Смърфовете.







В края на 2016 г. Леденият фестивал се мести в Хаселт, като е посветен на ледената магия на Антарктика.



Тазгодишното издание бе посветено на 25-годишнината на Disney - Paris, така че посетителите можеха да се срещнат с героите на Дисни, Марвел, Пиксар и Междузвездни войни „на живо“. Проведе се в Брюж и Лиеж.




Зеебрюге или „Брюж на морето“ е пристанищният и морски курортен квартал на Брюж.
Известен е с това, че е може би единственото място в света, където две противникови сили записват победа. По време на Първата световна война тук е имало немска военноморска база. Англичаните потапят три стари кораба на входа ѝ, като го блокират, и отбелязват победа. Германците прокопават нов канал покрай тях и, отваряйки входа, също записват победа.
Тук се провежда друго, не по-малко интересно изложение - летният фестивал на пясъчните фигури. През август, на площ с размерите на футболно игрище, се извисяват приказни замъци, дракони и принцеси…





След касата има павилион, в който можете да изгледате документален филм, разкриващ как от стотиците тонове специално обработен пясък, благодарение на усилията на огромни екипи от творци, се „появява“ пясъчната феерия.
И на двата фестивала се допускат и домашни любимци. Условието е да са на повод и да не уринират върху фигурите.

Но да се върнем към причината за написването на тази дописка. По Коледните празници отнякъде чухме, че в Русе се провежда Ruse Ice Fest. Ура-а-а, това изкуство е дошло и при нас! После разбрахме, че това е четвъртото издание на празника. Което би трябвало да означава, че вече е захвърлил памперса… Да, да, ама не! В палатка, с 20-30 м2 площ, бяха разположени 7 (словом: седем) ледени фигури, без някаква видима връзка помежду си. Цялото посещение продължи не повече от десетина минути.


Дали очакванията ни бяха прекалено големи, дали бяхме подлъгани от рекламата за „уникалност“, но определено бяхме разочаровани. Съпътстващата програма е доста по-богата, но определено е насочена към жителите на града, а не към гостите му.


В Русе се провеждал от няколко години и фестивал на пясъчните фигури. Предвид видяното, най-вероятно няма да го посетим, поне докато организаторите не „пораснат“. Засега ще се задоволим с Фестивала на пясъчните фигури в Бургас, който макар и да не е с мащабите на световните такива, е с история и опит. При него има идея, има обща насока, има мащаб, докато в Русе не забелязахме нищо такова.



След като предвидените поне 2-3 часа за разглеждане на Фестивала рязко се стопиха, за да не сме съвсем капо, използвахме времето си за разходна из красивия град и за посещение на някои от туристическите му атракции.
Сексагинта Приста е римска крепост, чието име може да се преведе като “Пристанище на 60-те кораба”. Създадена е в средата на I век по време на император Веспасиан. Вероятно получава името си във връзка с Дакийските войни на император Домициан, когато при устието на река Русенски Лом е прехвърлен един римски легион, състоящ се приблизително от 6000 души. 60 кораба от типа „пристис“ са били необходими за тази акция. Открита е в края на ХІХ век от Феликс Каниц на основа на разстоянията между крепостите, отбелязани в римските маршрутни карти. След направени разкопки са намерени артефакти от II- I век преди новата ера, доказващи  съществуването на тракийско селище на същото място.


Една от проучените сгради от ІІ-ІІІ век е храм на Аполон, в която са открити четири цели и фрагменти от още няколко оброчни плочки на Тракийския конник и Аполон, керамика, монети. На мястото си е открит и жертвеник на Аполон с надпис. Преустановил функциите си в края на ІІІ век, върху него е изградена една от най-важните сгради в римския военен лагер – Принципията (или военният щаб) - при император Константин Велики, която е функционирала до първите десетилетия на V век. Находките от периода са малко - главно монети и фрагменти керамика.
Сексагинта Приста завършва съществуването си след атаките на авари и славяни в края на VI - началото на VII век. По-късно, през IX - X век, върху нейните руини е изграден средновековният град Русе.
Поради стратегическото си местоположение мястото винаги се е ползвало като военно укрепление. На територията му има дори подземен бункер. Интересна история разказа служителят на музея, който беше дежурен на крепостта този ден: По социалистическо тук е имало военно поделение и бункерът е служил за лазарет. Всички са мислили, че е ново строителство. Веднъж, вече в настоящо време, дошла на посещение немска група и много възрастен германец поискал да покаже на внучката си мястото, където е служил през войната като фелдшер. Оказало се, че бункерът е строен от немците през 30-те години на миналия век, а на една от стените могат да се видят инициалите на немеца и годината - 1944.


Крепост Сексагинта Приста
адрес: BG-7000 Русе, ул. „Цар Калоян“ 2А
GPS: 43.846730, 25.945997

Другото място, което посетихме в Русе, бе Екомузея. Според служителите му, той е уникален с това, че не е просто природонаучен музей, а показва екосистемата край Дунава.
В подземното ниво се намира най-големият сладководен аквариум за диви риби в България - 65 тона вместимост. В него могат да се видят риби от Дунав и вливащите се в него реки. Е, в аквариума с надпис „щука“ имаше каракуди и служителката предположи, че става дума за един и същи вид, известен под различни имена. Не всеки може да бъде рибар-специалист или поне ихтиолог…
В екомузея в Русе „живее“ реалистичен мамут от вида „космат мамут“. Лично на мен много ми приличаше на „Мани“ от Дорково, но ми беше обяснено, че разликата между двата вида е огромна и е лаишко да се смесват. Наистина, Дорковският екземпляр прилича повече на съвременен слон, докато мамутът от Русе е вулгарно неепилиран.
Тук може да се види и единствената в света запазена кост от друг вид мамут - Mammuthus romanus.


Други зали са посветени на  най-характерното местообитание по Дунава - влажните зони. В музея има също и диорами с грабливи птици, нощни и дневни, с горски бозайници.
Последният етаж бе преотстъпен на Етнографския музей, където бяха изложени предмети от бита на русенци през вековете. Интерес (и особена гордост за русенци) представлява информацията „За първи път”, а и „гъбата” със стари обяви, афиши, реклами.
На приземния етаж, до касите, има две машини за сувенири. От едната можете да си вземете сувенирен жетон от серията „Golden Bulgaria“, на другата да си „изковете“ сувенирна пластинка от жълти стотинки.
Екомузей
адрес: BG-7000 Русе, ул. „Етър“ 3
GPS: 43.843030, 25.944551

Още снимки:


събота, 20 януари 2018 г.

Около Доспат

В края на август пò миналата година няколко дни прекарахме в бунгалата на Почивна база „Орлино“, близо до Сърница. Мястото е с прекрасна природа, близо до язовир „Доспат“, а от друга страна - извън едноименния комплекс и другите спа-, вип- и т.н. „забавления“. Допускат се и домашни любимци, което и натежа при избора ни. Тъй като правихме резервацията в последния момент, нямах много време да проверявам задълбочено какво може да се посети около Сърница.
Почивна база „Орлино“
адрес: BG-4633 Сърница, местност „Орлино“
email: emink@abv.bg
тел.: +359 89 991 6231; +359 89 991 6232; +359 3547 2884
GPS: 41.713934, 24.036424

Затова пък „излязоха“ десетина забележителности в другия край на язовира, около Доспат. По спомени, отпреди 40 години, когато с родителите ми идвахме на палатки в района, разстоянието до Доспат беше петнайсетина километра, така че планирахме еднодневни походи с връщане в базата за нощувка. Но,... от една страна разходките край язовира ни харесаха прекалено много, а от друга пътят от западната му страна съвсем се е разбил, а от източната му страна разстоянието вече става над 50 км… С други думи, посещението на много обекти се редуцира до два, на връщане към Стара Загора.
Първата забележителност, към която се отправихме, бе римският мост в с. Любча.


Заобикаляйки язовир „Доспат“ и минавайки през центъра на Любча оставихме колата на разширението на пътя пред селското гробище (41.617808, 24.094359). Оттук надолу към дерето води черен път между нивите до пресъхнала чешма, след което, по някаква европрограма, става екопътека. Разстоянието от края на селото до моста е около 2 км, а денивелацията - около 200 м. Тази пътека е нов вид - „спортна“. На много от завоите са оформени места за почивка със специализирани маси за тенис, табла, шах… Табла разказват за историята на игрите. Интересно като идея, но някак си безсмислено. По такива места нашенците практикуват други „спортове“, напр. „4 х 100 с шопска салата“.


Мостът се издига над Сърнена река (Караджа дере) по трасето на стар римски път.  Строен е вероятно около ІІ-ІІІ в. По данни от легенди и исторически проучвания при строителството на моста са използвани яйца за по-добра спойка между камъните (както и при Карловия мост в Прага). През 2007 г., по инициатива на общината, мостът е укрепен, след като иманяри го подкопали. До него е издигната беседка, с огнище, което предоставя терен за народни забавления край реката. Според местната баба, която ни подари домати от миниатюрната си градинка, преди много години тук е имало и воденица, но колективизацията и индустриализацията са ѝ… . Основите ѝ още се виждат край моста.


В района има много исторически находки, а селото е прочуто с намерения египетски бръмбар – скарабей (или както му викат в Пернишко - „скакауец“), който сега се пази в Смолянския музей. Камъкът е част от кехлибарена огърлица с 28 (по други данни - над 50) зърна, открита по време на разкопки през 1976 г. в надгробна могила-кенотаф от VII в. пр. Хр., в местността „Бърдцето“ край Любча. Египтологът д-р Васил Добрев, който работи в Кайро, е разчел името на египетски фараон върху коремчето на каменния бръмбар. Неб Тауи Ре, в превод „Господарят на Египет е Ре”, или Монтухотеп ІV, последният египетски владетел от XI династия, властвал през 1992 – 1985 г. пр. Хр. Прославил се най-вече с мащабните си експедиции до далечни територии. Може би твърденията на Херодот, че войските на египетските фараони са стигнали чак до земите на древна Тракия, не са били празни приказки.
Римски мост
адрес: BG-4833 Любча
GPS:  41.6142334, 24.0847797

След това се отправихме към село Црънча, за да посетим култовото средище „Скалето“.

На изхода на Барутин видяхме кафява табела, информираща за тракийски некропол и раннохристиянска базилика, но без указани разстояния и затова решихме да не губим време в изследвания, а да заложим на сигурното.
След като се премине през селото, малко преди края му, по посока Ваклиново, вдясно (41.56824, 24.10104) започва стръмна улица. На някаква плевня видяхме пластмасова табелка „Скалето“, затова оставихме колата тук и продължихме нагоре.

След селските гробища пътят става пътека, която се вие между малки нивички. При всяко разклонение държахме вляво. Маркировката е крайно недостатъчна. Най-добрият ориентир, както винаги, са обвивките на актуалната и рекламирана ултра-мега-хипер-вип вафла или бутилките от мицеларно-пелистерно-зеолитна вода, които предшествениците ни грижливо са „посяли“ около пътеката.


Скалното образувание „Скалето“ се намира на около 1.5 км западно от селото. Било е  използвано като светилище още през късната бронзова и през желязната епохи. Стар път от тракийски и римски времена, свързващ Беломорието с централните части на страната, минава край Црънча.
След аматьорски археологически проучвания на многобройните в местността могили, извършвани главно от местните учители през 50-те години, са разкрити скелетни погребения с инвентар главно от глинени съдове. Но в една от могилите е открит и сребърен връх на копие. Един от значителните по размери некрополи е в местността „Горното гробе“, над селото. При обхождания на „Скалето“ са открити материали от Средновековието.
От „Скалето“ се открива прекрасна гледка към ридовете на Родопите.


По информация от Мрежата, до „Скалето“ може да се стигне с вископроходим автомобил. За целта трябва да се излезе от Црънча към Ваклиново, като след селото вдясно има черен път до култовото средище.

Скалното образувание „Скалето“

адрес: BG-4837 Црънча
GPS: 41.575287, 24.098260

Още снимки:


понеделник, 28 август 2017 г.

Из Светите земи (8)

Ден 8: Йерусалим - Абу Гош - Лод - Яфо - Бен Гурион

Последния ден от нашето поклонничество го давахме по-лежерно. Явно понатрупалата се умора оказваше влияние, а и програмата се беше поизчерпала и Елик се чудеше какво да ни прави и с какво да ни занимава.

map.png

Напуснахме хотела чак в 9 часа и от Витлеем се отправихме отново към Йерусалим.

IMG_9905.JPG

Направихме обиколка из града, която повтаряше тази отпреди два дни, само че на светло. След което спряхме в Университета. Създаден през 1919 г., 30 години преди държавата Израел, той неизменно е в първата стотица на най-добрите учебни заведения в света. Негови възпитаници са Нобелови лауреати, президенти и министър-председатели на Израел, световноизвестни учени. На широката публика може би е най-позната американската актриса Натали Портман, родена Нета-Ли Хершлаг.
Оказа се, че ни се готви изненада - тук щяха да ни раздадат свидетелствата за поклонничеството. Т.е. нямаше да сме обикновени поклонници, а академични такива.

IMG_9916.JPG

Реално погледнато, комерсиалното свидетелство, което получихме има същата стойност като това за „вещица“, получавано в  Одеватер, т.е. никаква, защото по време на туристическите екскурзии не са изпълнени най-важните и сакрални стъпки на православното християнско хаджийство.
Самият хаджилък като понятие е взет от мюсюлманите. Българите и други православни християни, които навремето са живели в пределите на Османската империя, просто са го заимствали. Става въпрос за откровено подражание от страна на по-будните (и по-имотни) българи, които не са искали да са по-долу от поробителите. В останалия християнски свят пилигримите никога не са се наричали хаджии.
Хаджилъкът идва от арабската дума хадж  (hajj, hadj, حج) - обредно поклонение в Мека - задължително поне веднъж в живота на всеки мюсюлманин. То e един от петте стълба на исляма. Мюсюлманите правят хадж само в точно определено време на годината - след седмия ден от дванайстия лунен месец (зул-хиджа, зу ал-хиджа, ذو الحجة‎ -  „извършвам поклонение“). През останалото време поклоненията на ислямските светини са известни като „малкия хадж“ или умра. Саудитска Арабия, освен палатков (с климатици!) лагер за над 2 млн. поклонници, често осигурява и транспорта до Мека.

hadj1.jpg
Афганистанско семейство се отправя към самолета, Кабул, 2006 г.

По абсолютно същата логика и православният християнин не може да стане хаджия в Ерусалим по всяко време, когато му скимне да пристигне на Божи гроб. За да се титулува хаджия, трябва да извърши поклонението в Ерусалим задължително по време на Страстната седмица и да посрещне слизането на Благодатния огън и нощта на Възкресение Христово в едноименната църква в светия град. Преди това е ритуалното умиване в река Йордан, а документът за хаджилък трябва да е издаден от Гръцката патриаршия в Ерусалим, под чиято закрила се водят българските православни поклонници в Светите земи.
Отправихме се към Ейн Керим (Ein Kārem, Ayn Karim, Ain Karem, Ein Kerem, عين كارم, עַיִן כרֶם‎), „Изворът в лозята“. До 1961 г. е бил самостоятелно селище, а сега е част от метрополията Йерусалим. По пътя минахме край планината Херцел, където са церемониалните гробища и едноименният площад, на който ежегодно се празнува Денят на независимостта (14. май) на Израел. В гробищата е положен Теодор Херцел, „баща“ на ционизма, както и много герои на Израел.
Ейн Керим в християнството е известен с поне две неща - тук е роден Йоан Кръстител и тук Дева Мария среща Елисавета, майка му. Пътят започва от селището и постепенно се изкачва по хълма над него.

EinKarem_google.jpg
Разположение на отделните светини ©biblewalks.com

Близо един до друг са разположени няколко манастира и църкви:
  • Изворът на Мария (Mary’s Spring, Ain Sitti Miriam) - предполага се, че там Мария е ходила за вода, когато три месеца е живяла във вилата на  Елисавета. Изворът е споменат под името Навфо в Светото писание (Исус Навин). Водата идва през 30 м тунел, прокопан в скалата по времето на Втория храм. Над него има джамия и училище от 19 в. Изворът е възстановен с финансовата подкрепа на барон Ротшилд. Водата е горчива заради високото съдържание на нишадър, но поклониците пълнят бутилки като спомен от посещението си;

IMG_0005.JPG
Изворът (вляво) и местни тинейджъри

  • Планинският (Горной, „Москобия“) православен женски манастир, основан от архимандрит Антонин (Капустин) през 1871 г. До Казанската църква в манастира се намира колона от дома на праведните Захарий и Елисавета, както и камъкът, от който св. Йоан Кръстител произнесъл първата си проповед;

IMG_0014.JPG

  • Католическият манастир „Св. Йоан Кръстител“, издигнат през 18 в. върху развалините на по-ранни църкви. През 12 в. това е била църква на кръстоносците, възстановена през 1621 г. от Томазо Обичини да Навара. По-късно това са османски конюшни, докато, францисканците не придобиват мястото. Тук, според преданието,  е бил домът на застарелите, но праведни Захарий и Елисавета, в който се е родил Йоан Кръстител. Под олтара има мраморна плоча с надпис: «Hic Precursor Domini Natus Est» („Тук се е родил Предтечата Господен“);
  • Църквата на Посещението - францисканска църква (1937 г.), построена от Барлуци върху руините на по-стари сгради на предполагаемото място на срещата на Девата и Елисавета във вилата на Захария и Елисавета. Основната „атракция“ е камък с вдлъбнатина с формата на детско тяло. Именно в него, според легендата, Елисавета скрила малкия Йоан от убийците на Ирод;

IMG_0026.JPG

Подът на църквата е от мозайките на вилата на Захарий и Елисавета.

IMG_0048.JPG

Както и на много други места по време на нашето пътуване, църквата се „преотдава“ на вярващи от други страни за „тематични“ литургии. По време на нашето посещение тя беше пълна със словаци, като и службата се водеше от словашки свещеник.
  • Гръцка православна църква, построена през 1894 г. на мястото на по-стара църква;
  • Манастирът на Сестрите от Сион (фр. Les Soeurs de Notre-Dame de Sion), основан през 1860 г. от покръстения евреин Мари-Алфонс Ратисбон и брат му Теодор, които създават тук сиропиталище.
  • На около 3 км западно от Ейн Карем се намира францисканският манастир „Св. Йоан Кръстител в Пустинята“ (Couvent Saint-Jean-du-Désert), построен в началото на 20 в. на мястото, където Елисавета криела младенеца Йоан от войните на цар Ирод. До 7 в. тук е имало гръцки храм, разрушен от персите, който никога повече не е възстановяван. По време на Мамелюците тук са живеели грузински монаси. През 1911 г. францисканците купуват участъка, а под ръководството на Барлуци манастирът е завършен през 1922 г. На територията му се намира гробницата на праведната Елисавета и пещерата, в която се укривали, а Йоан живял там след смъртта на майка си.
Следващата ни спирка беше в Абу Гош (Abu Ghosh, أبو غوش‎‎, אבו גוש‎) - малко градче на десетина километра от Йерусалим, през което минава освен магистралата до Тел-Авив, и жп линия, като в момента 60 км се пътуват 2 часа. До 2 години се очаква изграждането на нови линии, като времето за пътуване ще падне до 37 мин.
Мястото е било населено от древността, като се твърди, че това е библейският Кирят Йеарим, където бил върнат Кивота, след отнемането му от филистимяните. За произхода на фамилията Абу Гош има много легенди - че са наследници на кръстоносците, кавказки черкези или чеченци. Вероятно има доза истина в това - все пак смесените бракове не са нещо ново по тези земи. Със сигурност кланът Абу Гош живее по тези земи поне от 16 в., когато са били натоварени да събират пътни такси от керваните срещу закрила от бандити. Саид Абу Гош бил един от най-богатите хора в страната между 1919 и 1948 г. Купувал много земи само и само да не попаднат в еврейски ръце. След създаването на държавата Израел земите му били конфискувани, а той се озовал на Западния бряг. По-късно част от фамилията се върнала в градчето, но без предишната финансова мощ.
Тук, в църквата на рицарите-хоспиталиери от 12 в., се провежда  вокален фестивал за класическа музика. Тази година ще бъде 52-ото му издание. В началото той е бил приеман като екзотика, предизвикана от заглавия като „Евреи пеят християнски песни в мюсюлмански град“.
През 2010 г. градът влиза в Книгата на рекордите на Гинес с поредното безсмислено постижение - най-голямото ястие от хумус.
При пътуването по магистралата няма как да не забележите златната 5-метрова статуя на Краля на рокендрола. Съвсем логично и заведението зад нея на отбивката за Абу Гош се казва Elvis Inn.

IMG_0062.JPG

Вътре, освен да хапнете и пийнете, на доста завишени цени, можете да разгледате своеобразен музей на Елвис - снимки, (автентични?) предмети и плочи, както и да си купите стандартните сувенири - чаши, фланелки, магнити, картички…
След кратка почивка продължихме към Лод (לוֹד‎, اللُّدّ‎‎, Lod, al-Ludd, Lydda Palistinae, Λύδδα / Διόσπολις). Градът е известен още по времената на Тутмос III. Еврейски духовен и научен център, градът не веднъж е попадал под ударите на завоевателите. По време на Втората юдейска война римляните го разрушават, а по-късно тук е създадена гръцката колония Диополис - град на боговете. Именно в нея се смята, че е живял св. Георги.

IMG_0123.JPG

През 716 г. халиф Сюлейман премества центъра на арабска Палестина в новоизградения Рамла, на 3 км. от Лод. За кръстоносците градът е бил важно средище, като по тези времена е имал на практика нулево еврейско население. Нещата се запазват така до войната през 1948 г., когато еврейските патриоти не могат да оставят главното летище на страната (сега Бен-Гурион) и основен жп възел да се контролират от палестинци. След капитулацията на града следва атака на Арабския легион, при която местни жители убиват няколко израелски войници. Моше Даян, командир на 89 бронетанков корпус, нарежда стрелба по „всичко, което мърда“. Градът е разрушен, а 50 до 70 000 араби - изселени. В момента евреите са около 60%, а арабите - около 30%. Централата на израелската полиция и на компютърното обслужване на банките (израелската „Борика“) е в града, но като цяло не е много добро място за живеене. Може би за това допринася и фактът, че е център на наркотърговията в страната.
Главната забележителност, заради която туристите целенасочено посещават Лод, е легендата за св. Георги (Победоносец, Кападокийски, Лидски, Άγιος Γεώργιος). Роден в Кападокия, където баща му Геронтий бил римски офицер. След смъртта му семейството се премества в Лод, където Георги, поел по стъпките на баща си, става любимец на император Диоклециан. Издига се до командир на императорската стража. След смъртта на майка си Полихрония раздава на бедните полученото огромно наследство и се обявява за християнин.
Св. Георги бил арестуван и осем дни измъчван, като от всички мъчения с Божията помощ се възстановявал. Последният ден е обезглавен, заедно с императрицата Александра (която всъщност се е казвала Приска), станала под влияние на чудесата християнка. Св. Георги е станал символ на добротата и смелостта. Георги (Джирджис, Гиргис, الخضر‎‎, al-Khiḍr) се почита и от исляма, като легендите за него напомнят гръко-римските. Славенето му започва още през 4 в., като обикновено храмовете му се издигат върху светилищата на Дионисий като противовес на култа му. Неговият кръст (червен на бял фон) е във флаговете на Република Генуа, а след кръстоносните походи - и на Сардиния, Англия и Грузия. Св. Георги се счита за официален закрилник на последните две, защитник на земеделците и войните.
Погребан е в криптата на едноименния гръцки манастир, който дели обща стена с най-голямата джамия в Лод.

IMG_0080.JPG

Тук са и оковите на светеца - смята се, че лекуват всички болести, като след докосване ръката се слага на болното място.
Храмът е пълен с икони от различни краища на света, стилове и епохи. Твърди се, че чудодейната сребърна икона е с женско лице - лицето на Александра.

IMG_0085.JPG

Като повечето светци, св. Георги има повече от една глава и др. части от тялото му. Една от главите му е в криптата, а друга, заедно с меча му - в римската базилика San Giorgio al Velabro. Голяма част от мощите му са в храма-реликварий Sainte Chapelle в Париж, а една десница - в манастира Ксенофонт на Атон.
След като се помотахме в жегата из прашните околности на манастира, изчаквайки най-ревностните вярващи, най-после се качихме на автобуса и през Тел-Авив се отправихме към Яфо.

IMG_0135.JPG

Яфа, Яфо, Йопия (Jaffa, Yafo, Japho, Joppa, ‏יפו‏‎, يافا‎), носещ името си от сина на Ной Яфет, е едно от главните пристанища на Израел и един от най-древните непрекъснато населени градове в света. Именно тук са акостирали корабите на поклонниците, които се отправяли към Йерусалим. Сега градът е обединен с Тел-Авив в единен град Тел-Авив — Яфо.
Тук са се случили много интересни събития:
  • Тук, според древногръцката митология, Персей спасил прикованата към скалите Андромеда, като показал на морското чудовище главата на Медуза Горгона и то се вкаменило.

IMG_0221.JPG

  • Оттук, според книгата на пророк Иона, той се отправил на път по Божията повеля, а после бил погълнат от кит.

IMG_0169.JPG

Яфо винаги е бил врата към страната. Завоеванията - от египетските фараони, през Александър Велики и кръстоносците, до Наполеон през 1799 г., често са започвали оттук. Когато войниците на Бонапарт заболяват от чума по време на обсадата, те са настанени в арменската църква „Св. Николай“.

IMG_0223.JPG

През 1945 г. стохилядният град е съставен от над 50 хил. араби, 30 хил. евреи и почти 17 хил. християни, главно източноправославни. Препоръката е той да бъде част от планираната държава Израел, но заради арабското мнозинство това не става. След войната от 1948 г. Яфо е присъединен към Израел, а след 1950 г. - към бързо разрастващото се предградие Тел-Авив и новият мегаполис получава името Тел-Авив — Яфо.
Яфо е и мястото, където пристигат много от върналите се евреи от първата вълна. В града още могат да се видят надписи на български, а много от по-старите жители помнят езика на родината си. Тук живее и майката на Елик. Според него българските евреи дълги години са живеели в затворена общност, като зеленчуци се купуват от „нашия“ градинар, месо - от „нашия“ месар и хляб - от „нашата“ фурна.
След като разгледахме стария град имахме няколко часа свободна програма. Успяхме да се покатерим по старите рампади, да се поблъскаме по пазарските улици и да посетим огромен битпазар, на който се продава всичко. Наистина всичко. Направи ни впечатление, че тук предпочитаха плащането в шекели, вместо в долари, като на другите посетени места.

IMG_0239.JPG
В късния следобед се натоварихме на автобуса и се отправихме на последния си преход - към Бен-Гурион. На летището се сбогувахме с Елик и шофьора и се отправихме към гишетата за чекиране.
Изходящата проверка е не по-малко строга от входящата. Бях, меко казано, притеснен, когато строг служител ме отдели от групата и започна да ме разпитва моя ли е раницата, аз ли съм си събирал багажа, предоставял ли съм я на някого, нося ли нещо забранено… След което измъкна от джоба ѝ… нож!
Оказа се, че моята къщовница намерила в Петра острие на счупен нож и го прибрала („ваданлък“!), а после забравила да ме предупреди. Явно при проверката на Йордано-Израелската граница не са го видели, но тук… Трагикомичното в ситуацията беше, че аз се кълнях, че в раницата ми няма нищо забранено, а тя (раницата), спомен от Афганистан, е с надпис „Не вярвай на никого!“

IMG_0256.JPG

Типично за нашенските традиции, самолетът от България закъсня. Съответно кацнахме в София, когато всички автобуси за провинцията бяха вече отпътували. Някакъв „бакшиш“ се опита да ми направи „примоция“ - да ни закара до Пловдив „само“ за 300 лв., но беше отсвирен. Така, че голяма част от групата прекарахме следващите 5 часа по пейките на (Слава Богу! - отворената) автогара. Но за това, мисля, не са виновни евреите и останалите „обичайни заподозрени“!

Още снимки от © Сава-Калина: