понеделник, 9 март 2015 г.

Il viaggio a Reims*

Когато пристигнахме в Брюксел, вторият най-добър съвет, който получих, беше „не оставяй на лошото време да попречи на плановете ти за пътуване“. И така, гонейки късчето синьо небе на югоизточния хоризонт, неусетно преминахме Ардените и стигнахме до

Реймс

(на френски: Reims [ʀɛ̃s]), град в Североизточна Франция, департамент Марн (№ 51), регион Шампан-Ардени. Въпреки че е дванайстият по численост на населението (около 190 хил.) град във Франция, той не е нито префектура на департамента, нито столица на региона, поне официално.
Няма сведения за населението на района преди римския период. Известно е, че опидиумът (oppidium - лат. временно селище, оградено със защитен вал или палисади, форт) Дурокортер (Durocorter) се е намирал на мястото, където сега е Реймс. Топонимът Дурокортер на келтски означава „кръгла крепост“, а може би идва от галски - dure („кула“ или „вода“) и cort („селище“) и означава „селище край вода или край кула“. За съжаление, тъй като галският език се предава само устно, за историята можем да съдим само по чужди източници. Според „Записки за галската война“ на Юлий Цезар селището се нарича Дурокорторум (Durocortorum), а според Страбон — Дурикортора (Δουρικορτόρα). Известно е, че градът се е  считал за „последното цивилизовано място“ в северна посока..
Като отговор на нахлуването на армията на Юлий Цезар, населениението на северните племена, белгите, се обединили срещу опасността, но ремите станали съюзници на римляните. През 57 г. пр.н.е. белгите нападнали опидиума Бибракс (сега Laon), но римляните се притекли на помощ на съюзниците си и белгите били разбити. Постепенно с римска помощ ремите подчинили съседните племена и земите им се простирали от река Сена до Марна и Маас (Мьозе). През 53 г. пр.н.е. в Дурокортурум Цезар свикал Concilium Galliae за осъждане на въстанието на галските племена. Римляните платили за верността на ремите с привилегията те да запазят своето законодателство, религия и система на управление. При Октавиан Август територията на ремите била включена в провинция Белгика, а Durocortorum станал нейна столица.
По време на късната Римска империя била издигната около града крепостна стена, която го защитавала от нападенията на германските племена. Но в 406 г. градът бил превзет и св. Никасий Реймски, 11. епископ на града, бил обезглавен на стъпалата на църквата, посветена на Светата Дева, в която се скрило населението на града. Според легендата, светецът станал след посичането, взел главата си и се отправил към мястото на погребението си.
Реймс играе важна роля в историята на Франция като място за кралските коронации. Историята започва със св. Реми (фр. Remi, лат. Remigius), патронът на града. Той покръстил първият крал от династията на Меровингите - Кловис (Хлодвиг, Clovis) и неговите 3000 войни след победата им срещу алеманите през 496 г. Според Григорий Турски това е станало на 25 декември 498 г. Това датиране е доста условно, затова е по-правилно да се каже, че това е станало между 496 и 506 г.

Bateme_de_Clovis_par_St_Remy.jpg
Покръстването на Кловис ©Уикипедия
В гробницата на светеца се пази свещеният съд (Sainte Ampoule) с миро (Saint Chrême), главен аксесоар в някогашните коронационни церемонии. Според една легенда св. Реми го получил от гълъб (християнския символ на Светия дух) по време на коронацията на Анри I през 1027 г. Има непотвърдена версия, че това не е оригиналът, защото по време на Френската революция съдът бил натрошен на безброй микроскопични парчета.
Най-известният и най-посещаваният, от 1,5 млн. души годишно, обект в града е знаменитата катедрала „Нотр Дам“, посветена на света Богородица. Други храмове са се намирали на мястото на сегашната сграда. На мястото на древните гало-римски бани е имало раннохристиянска катедрала, първата сграда на Запада, посветена на Богородица, предшествана от баптистерий, в който бил кръстен Кловис в края на пети век. Това подготвя историческата сцена за кръщелната традиция на коронацията на кралете на Франция (като християнски монарси) да е в Реймс. Реално първият официално коронован владетел на Франция е Пипин Къси (на два пъти - през 751 г. в Суасон и през 754 г. от папа Стефан II в Сен-Дени). След това, през девети век, Луи I Благочестиви разрешава частично демонтиране на крепостната стена, чиито камъни да бъдат използвани, за да се изгради катедрала, представителна за архитектурата на Каролингите. Така, на 19 май 1051 г. крал Анри I и княгиня Ана, дъщеря на Ярослав Мъдри от Киев, се венчават в нея. Многократно преизграждана и реконструирана, сградата изгаря на 6 май 1210 г. Една година след пожара, на 6 май 1211 г. архиепископ Обри де Умбер (Aubry de Humbert) възлага строителството на нова катедрала на арх. Жан д'Орбе  (Jean d'Orbais). След него върху сградата работят Жан льо Лу (Жан Вълкът, Jean-le-Loup), Гош де Реймс (Gaucher de Reims) и Бернар де Суасон (Bernard de Soissons), всичките майстори-масони. Повечето строители на катедрали са анонимни, но тук имената им са се запазили.
По това време готическите катедрали от първо поколение вече са издигнати в Сенлис, Нойон, Лаон и Париж, като постепенно закръглените форми са изоставени за сметка на извисяването към Бога, според изискванията на теолозите. Строителите на катедралата за първи път прилагат използването на прозорци с тънка рамка, както заменят и каменните розетки над входовете със стъклени витражи.
Нефът (наос, главният кораб) е висок 37,95 м., подкрепен от външни контрафорси, оформени като шествие на ангели. Дължината му е 138,69 м., а общата дължина на катедралата е  149,17 м. Орнаментите и вътрешната украса, всеобхватното присъствие на Богородица, „Кралицата на небето“, подчертават духовната близост и родство между библейските крале и френските монарси.
На входа на нефа е имало лабиринт с форма на квадрат със страна 10,36 м. В четирите му ъгъла са изобразени майсторите масони, като всеки държи специфични пособия или инструменти. Напр. Жан д'Орбе (горе вдясно) чертае плана на катедралата. Предполага се, че централната фигура е на архиепископ Обри де Умбер. Лабиринтите в катедралите символизират изкачването на Христос на Голгота. Тъй като Реймс е част от поклоническия маршрут от Трир през Намюр на юг до Сантяго ди Компостела, лабиринтът се е използвал за „малко хаджийство“, като поклонниците са го преминавали на колене. Затова и широките 28 см пътечки са били вдлъбнати, изтъркани от краката на вярващите, под нивото на очертаващите ги линии от тъмносин арденски камък.

Labyrinthe_Gaucher_Jean_Lou_Jean_d'Orbais_Bernard_de_Soissons_dessin_jacques_Cellier_XVIe_html_m7e77111d.jpg
Лабиринтът в Реймс ©Уикипедия

Лабиринтът е открит при коронацията на Филип Хубави на 6 януари 1286 г. През 1779 г. е унищожен от свещениците, които се дразнели, че децата си играят по време на църковните служби.
Кулите с височина от 81,50 м по проект трябвало да са високи 120 м. (и да бъдат седем). В южната кула има само две камбани, но огромни - едната от тях, наречена „Шарлот“ от кардинал Шарл от Лорен през 1570 г., тежи близо 11 т.
За сравнение - нефът на много по-известната „Нотр Дам де Пари“ е с височина 33 м, дължина 73 м, обща дължина 130 м, кулите са с височина 69 м, но камбаната „Емануел“ тежи 13271 кг.
Катедралата има нов покрив от 1481 г., когато отново избухнал пожар. Разрушена е от германската артилерия през I световна война (над 300 снаряда попадат в катедралата), а по-късно е възстановена от Анри Дено (Henri Deneux), архитект-специалист по исторически монументи, с финансовата помощ на Джон Рокфелер (John David Rockefeller Jr). През 1974 г. Марк Шагал изработва три от витражите, като в рекламните материали се твърди, че на тях е изобразена единствената Мадона в синьо. Нашите лични впечатления са, че тези твърдения са пресилени.

Chagall.jpg
Витражите на Марк Шагал ©jsf2012.wordpress.com

Една от забележителностите, отличаващи Реймската катедрала от всички останали, са статуите. 2303 на брой (според някои източници в катедралата в Шартр са повече), от които 211 с височина 3 до 4 м и 788 животни от всички размери. Най-известните са „Усмихнатият ангел“, символ на града, и Савската царица на левия портал, Галерията на царете с кръщенето на Кловис в центъра на западната фасада. Много туристи спират и пред битката на Давид с Голиат, както и пред Коронацията на Девата. Статуите в Реймс се отличават с уникално единство на стила, въпреки, че дострояването и украсата на катедралата е продължило повече от два века.

sava.jpg
Савската царица преди и след възстановката през 2006-2007 г.

Тук през лятото на 1429 г. дофинът Шарл получил короната. След като земите на Франция били завзети от англичаните, английският крал оспорил трона на законния престолонаследник. Жана д'Арк застанала начело на френската войска и повела народа към освобождението. На 16 юли тя тържествено влязла в Реймс - символа на френската кралска власт. На следващия ден Шарл VII бил коронясан.

janne.jpg

Само коронация в Реймс потвърждава правото на владетеля над френския престол. Традицията е поставена от Луи I Благочестиви, син на Шарлеман, през 816 г. В „Нотр Дам“ са коронясани 25 френски владетели - от Луи VII Млади до Шарл X. Изключение правят само Анри IV и Наполеон. Церемонията ставала винаги в неделя. Кралят трябвало да прекара в молитви цялата нощ в резиденцията на архиепископите - двореца То (Тау). Монасите донасяли свещения съд от базиликата в абатството Сен Реми, построена през ХII в. над гроба на светеца специално за неговите мощи.
С клетва да бъде предан на християнската вяра кралят се посвещавал в рицарство. Херцогът на Бургундия му давал рицарските шпори, а в олтара на катедралата архиепископът му връчвал шпагата. Накрая му надявали ръкавиците и една халка - символ на мистичния му брачен съюз с Франция. Веднага след това той получавал скиптъра и короната. Когато излезел от черквата, народът скандирал „Да живее кралят!“ и започвала обща меса, при която владетелят вземал причастие от два вида хляб и вино. Следвал голям пир в двореца То.
Исторически погледнато, би трябвало коронациите и френската държавност за последните 10 века да се считат за нелегитимни, тъй като при ритуала са се използвали фалшив церемониален меч (копие на този на Шарлеман) и евангелие, написано на кирилица (т. нар. Реймско евангелие) и напълно неприложимо в църковната служба. То винаги се е считало за изключителна реликва, но никой не разбирал езика му. Свещениците в катедралата се сетили за нейния произход, чак когато на 22 юни 1717 г. в катедралата дошъл цар Петър I и започнал да го чете. По време на Френската революция богатият му обков е ограбен.
Има няколко теории за произхода на Реймското евангелие. Според някои то е било донесено от кардинал Шарл дьо Лорен – архиепископ на Реймс през 16 век, който го дарява на катедралата за Великден. Преди това то се е съхранявало в манастира „Свети Йероним“ до Прага. Втората версия е руска. Според нея княгиня Ана Ярославна донася евангелието във Франция от Киев. Има и трета – че през 1469 година евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от 17 век. Съществуват хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар старобългарски оригинал. Копие на Реймското евангелие се съхранява в манастира в с. Златна ливада, като достъп до него е възможен само нa манастирския празник и то за не повече от час след приключване на службата.

Notre-Dame Cathedral
адрес: F-51100 Reims, Pl. du Card.-Luçon 2
GPS: 49.253516, 4.033004
тел.: 03 26 47 81 79
раб. време: 07.30-19.30

angel.jpg
„Усмихнатият ангел“ е навсякъде в Реймс

През Първата световна война градът е разрушен повече от 60 % и е обявен за град-мъченик (фр. ville martyre), символ на цяла Франция. Може би затова тук на 7 май 1945 г. в 2,41 ч. сутринта е подписана капитулацията на Нацистка Германия във Втората световна война от главнокомандващия съюзническите войски генерал Айзенхауер, главнокомандващия Вермахта генерал Алфред Йодъл и райхспрезидента гросадмирал Карл Дьониц.
Въпреки някогашните разрушения, благодарение на силната реставрационна програма, можете да видите и:

Базиликата и музея Сен Реми

Тази базилика, бивша църква на едноименното абатство, е сред най-почитани светини в Реймс. Тук е погребан закрилникът на града св. Реми, в съществуващия преди това параклис, посветен на св. Христофор. Сегашната сграда, построена през 1007 г. многократно е достроявана и променяна. Била осветена от папа Лъв I през 1049 г. Възстановена е след немския обстрел през  1919 г. С дължината си от 122 м и ширина едва 26 м, базиликата изглежда безкрайна.
През 1991 г. базиликата, заедно с две други забележителности на Реймс — катедралата и двореца То, е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В 1996 г. е посетена от папа Йоан Павел II, който председателствал тържествата по случай 1500-годишнината от кръщението на Кловис от св. Реми.
Тук са погребани много реймски архиепископи и членове на кралската фамилия, най-известни от които са кралят на франките Карломан, по-малък брат на Карл Велики (Шарлеман) и кралят на Франция Луи IV.
Музеят, разположен в сградите на бившото абатство, представя регионалната археология, артефакти от гало-римската история, военно-историческа секция, както и произведения на рейсмски творци от късното Средновековие досега.

St. Rémi Basilica
адрес: F-51100 Reims, Rue St-Simon 53
GPS: 49.24317, 4.04023

Musée St-Rémi
адрес: F-51100 Reims, Rue St-Simon 53
GPS: 49.24317, 4.04023
тел.: 03 26 35 36 90
раб. време: 14-18.30, съб-нед: 14-19; затворен 1 яну, 1 май, 14 юли, 1 и 11 ное, 25 дек
цена: 4 €

Дворецът То

Този стар епископски дворец от ХII в. е великолепен и носи това име заради приликата на плана му с гръцката буква „τ“. Също така тази форма напомняла старите епископски кръстове. Построен е в сегашния си бароков вид между 1690 и 1710 г. от Робер де Кот (Robert de Cotte) и Жул Мансар (Jules Hardouin-Mansart). В залите на двореца се е извършвала гощавката, последваща коронацията на френските крале. В двореца могат да се видят оригинални статуи и гоблени от катедралата, чудодеен талисман на Шарлеман, както и реликварии и др. предмети, използвани при коронациите.
Tau Palace
адрес: F-51100 Reims, Pl. du Card.-Luçon 2
GPS: 49.253056, 4.034444
тел.: 03 26 47 81 79
раб. време: 6 май-8 сеп: 9.30-18.30; през останалото време: 9.30-12.30, 14-17.30; затворен понеделник, 1 ян., 1 май, 1 и 11 ноем., 25 дек.
цена: 7.50 € (до 18 г. безплатно)

Плас Роял

Изграден през 1760 г. по планове на Лежендр (Jean-Gabriel Legendre), този площад е типичен за ерата на Луи XV с характерните аркади и покриви с балюстради. Формалният повод за създаването му е било, че кралица Мария Лешчинска, съпруга на  Луи XV, не би могла да мине с каретата си през съществуващите тогава тесни улички в центъра на града. Южната част на площада се заема от старата Префектура. В центъра е имало статуя на Луи XV от Пигал (Jean-Baptiste Pigalle), разрушена през Революцията. В момента статуята на Луи XV като римлянин от Картие (Cartellier) е поставена през Реставрацията (1818 г.). Пиедиесталът е старият и на него може да се види Пигал, седнал на торби с материал под закрилата на краля.

Pigalle.jpg

Place Royale
GPS: 49.255524, 4.034134

Триумфалната арка

Тази арка от 3. век, наречена по името на намиращият се наблизо храм на Марс, 13 м висока и 33 м дълга, е служила за вход на крепостта до 1544 г.  Това е най-широката триумфална арка в римския свят. Исторически монумент на френската държава от 1840 г. На арката все още могат да се забележат релефните изображения на Юпитер, Леда, Ромул и Рем.

Porte Mars
адрес: F-51100 Reims, Pl. de la République
GPS: 49.260945, 4.030098

Ако сте любители на шампанското, това е точното място, където можете да се запознаете с истинския вкус и традициите в производството му (освен ако не се задоволявате с „Искра“ и „Игристое“):

Избите Mumm

Създадени през 1827 г., те притежават  420 ха лозови масиви и 25 км дълги изби, в които отлежава шампанското.

Mumm cellars
адрес: F-51100 Reims, Rue du Champs-de-Mars 34
GPS: 49.2637812, 4.038176
тел.: 03 26 49 59 70
раб. време: март-дек.: 9-18; през останалото време: 9-12, 14-18, затворено нед., оф. празници, 1 ян., 25 дек.
цена: 14 € (до 10 г. безплатно)

Избите Ruinart

Дом Тиери Руинар, добър приятел (и племенник) на дом Периньон, вероятно е притежавал някои от тайните на монаха. Възходът му идва с развитието на ресторантьорството, с известно затишие през войните и нов подем след 1949 г. Избата заема 3 етажа от гало-римските катакомби.

Ruinart Cellars
адрес: F-51100 Reims, Rue des Crayères 4
GPS: 49.244841, 4.054755
тел.: 03 26 77 51 51
раб. време: след резервация по телефона, без нед
цена: 70 € (деца 15 €)

Избите Veuve Clicquot-Ponsardin

Понсард, инициативната вдовица на Филип Клико, основава фирмата през 1772 г. Тя е основна фигура при започването на бутилирането на шампанското през 1826 г. Избата има 265 ха лозя и изнася 3/4 от продукцията си в чужбина.

Veuve Clicquot-Ponsardin cellars
адрес: F-51100 Reims, Pl. des Droits-de-l'Homme 1
GPS: 49.240117442493236, 4.045446047146414
тел.: 03 26 89 53 90
раб. време: 25 март-15 ноем.: 9.30-12.30, 13.30-17.30; затворено нед.-пон., 1 май, 11 ноем.

Избите Taittinger

Титанже, основани през 1734 г., притежават 250 ха гроздови масиви. 15 милиона бутилки отлично шампанско, подредени на пирамиди, отлежават в римските катакомби и криптите на старото абатство св. Никасий (13 в., разрушено през Революцията).

Taittinger Cellars
адрес: F-51100 Reims, Pl. St-Nicaise 9
GPS: 49.24413, 4.045684
тел.: 03 26 85 84 33
раб. време: апр.-ноем.: 9.30-17.30; март-апр.: 9.30-13, 13.45-17.30, без нед. и оф. празници; през останалото време: 9.30-13, 13.45-17.30, без съб., нед. и оф. празници;
цена: 16.50 € (до 18 г. 8 €)



Още снимки от ©Ема Жунич:


[*] Заглавието е заимствано от едноименното произведение на Джоакино Росини, което обаче в България не е популярно.