Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от 2017

Из Светите земи (8)

Ден 8: Йерусалим - Абу Гош - Лод - Яфо - Бен Гурион Последния ден от нашето поклонничество го давахме по-лежерно. Явно понатрупалата се умора оказваше влияние, а и програмата се беше поизчерпала и Елик се чудеше какво да ни прави и с какво да ни занимава. Напуснахме хотела чак в 9 часа и от Витлеем се отправихме отново към Йерусалим. Направихме обиколка из града, която повтаряше тази отпреди два дни, само че на светло. След което спряхме в Университета . Създаден през 1919 г., 30 години преди държавата Израел, той неизменно е в първата стотица на най-добрите учебни заведения в света. Негови възпитаници са Нобелови лауреати, президенти и министър-председатели на Израел, световноизвестни учени. На широката публика може би е най-позната американската актриса Натали Портман , родена Нета-Ли Хершлаг. Оказа се, че ни се готви изненада - тук щяха да ни раздадат свидетелствата за поклонничеството. Т.е. нямаше да сме обикновени поклонници, а академични такива. Реално погледнато
Booking.com

Бабското пръскало

Русалийският проход е най-високият в Централния Балкан. Достига до около 1500 м н.в. като разделя двата най-високи старопланински масива - Ботевския и Триглавския. Той свързва Северна България (гр. Априлци) с Южна (с. Тъжа). Дължината му е около 35-40 километра (по коларски път). По времето на социализма наоколо имаше доста ведомствени почивни станции, а и около вр. Триглав ежегодно се провеждаха армейски радиотренировки. Тогава пътят беше що-годе асфалтиран. Това е бил транспортен коридор още от римски времена. От южната му част се намират хижите „Русалка“, „Триглав“, „Мандрата“ и „Тъжа“. Проходът е известен и като Мара Гидик („Хубавата Мара“), старото име на вр. Русалка. Има и съответните легенди: Княгиня Кера Тамара, сестрата на цар Иван Шишман, на път за Одрин, към харема на султан Мурад I, минала по тия места. Княгинята пожелала да погледне родината си от този връх, изкачила се на него и от мъка по поробеното отечество от очите и потекли бистри сълзи. Те дали живот на река Тъж
Booking.com

Бузовградското кале и други камънаци

Поради ред „академични заигравки“ туристическия сезон открихме твърде късно. Решихме като за начало да минем по някой близък и по-лек маршрут, за който не трябва предварителна подготовка. Изборът бе Бузовград и екопътеката „Пътят през вековете“. Бузовградският мегалит е традиционно посещаван по време на лятното слънцестоене, когато „хиляди, маса, народ“ се сеща за туризъм и отива да си отваря чакрите между камънаците. Това е и една от причините, да не сме го посетили досега. Другата - прекалено ни е наблизо, винаги можем…, като оня, дето убил жена си след 20 г. брак - ха днес, ха утре… Поради спонтанното ни решение и незаредените батерии на ВСИЧКИ фотоапарати, илюстративните снимки са правени с тутурутка от човек, за който битовите комуникационни устройства са достигнали своя апогей с появата на Nokia 1100. За което - много сори! На 220 м от централния площад на селото по посока Средногорово, след мостчето, се вижда (евентуално) малка жълта табелка, сочеща наляво. Тръгвате по ул
Booking.com