Пропускане към основното съдържание

Из Светите земи (8)

Ден 8: Йерусалим - Абу Гош - Лод - Яфо - Бен Гурион

Последния ден от нашето поклонничество го давахме по-лежерно. Явно понатрупалата се умора оказваше влияние, а и програмата се беше поизчерпала и Елик се чудеше какво да ни прави и с какво да ни занимава.

map.png

Напуснахме хотела чак в 9 часа и от Витлеем се отправихме отново към Йерусалим.

IMG_9905.JPG

Направихме обиколка из града, която повтаряше тази отпреди два дни, само че на светло. След което спряхме в Университета. Създаден през 1919 г., 30 години преди държавата Израел, той неизменно е в първата стотица на най-добрите учебни заведения в света. Негови възпитаници са Нобелови лауреати, президенти и министър-председатели на Израел, световноизвестни учени. На широката публика може би е най-позната американската актриса Натали Портман, родена Нета-Ли Хершлаг.
Оказа се, че ни се готви изненада - тук щяха да ни раздадат свидетелствата за поклонничеството. Т.е. нямаше да сме обикновени поклонници, а академични такива.

IMG_9916.JPG

Реално погледнато, комерсиалното свидетелство, което получихме има същата стойност като това за „вещица“, получавано в  Одеватер, т.е. никаква, защото по време на туристическите екскурзии не са изпълнени най-важните и сакрални стъпки на православното християнско хаджийство.
Самият хаджилък като понятие е взет от мюсюлманите. Българите и други православни християни, които навремето са живели в пределите на Османската империя, просто са го заимствали. Става въпрос за откровено подражание от страна на по-будните (и по-имотни) българи, които не са искали да са по-долу от поробителите. В останалия християнски свят пилигримите никога не са се наричали хаджии.
Хаджилъкът идва от арабската дума хадж  (hajj, hadj, حج) - обредно поклонение в Мека - задължително поне веднъж в живота на всеки мюсюлманин. То e един от петте стълба на исляма. Мюсюлманите правят хадж само в точно определено време на годината - след седмия ден от дванайстия лунен месец (зул-хиджа, зу ал-хиджа, ذو الحجة‎ -  „извършвам поклонение“). През останалото време поклоненията на ислямските светини са известни като „малкия хадж“ или умра. Саудитска Арабия, освен палатков (с климатици!) лагер за над 2 млн. поклонници, често осигурява и транспорта до Мека.

hadj1.jpg
Афганистанско семейство се отправя към самолета, Кабул, 2006 г.

По абсолютно същата логика и православният християнин не може да стане хаджия в Ерусалим по всяко време, когато му скимне да пристигне на Божи гроб. За да се титулува хаджия, трябва да извърши поклонението в Ерусалим задължително по време на Страстната седмица и да посрещне слизането на Благодатния огън и нощта на Възкресение Христово в едноименната църква в светия град. Преди това е ритуалното умиване в река Йордан, а документът за хаджилък трябва да е издаден от Гръцката патриаршия в Ерусалим, под чиято закрила се водят българските православни поклонници в Светите земи.
Отправихме се към Ейн Керим (Ein Kārem, Ayn Karim, Ain Karem, Ein Kerem, عين كارم, עַיִן כרֶם‎), „Изворът в лозята“. До 1961 г. е бил самостоятелно селище, а сега е част от метрополията Йерусалим. По пътя минахме край планината Херцел, където са церемониалните гробища и едноименният площад, на който ежегодно се празнува Денят на независимостта (14. май) на Израел. В гробищата е положен Теодор Херцел, „баща“ на ционизма, както и много герои на Израел.
Ейн Керим в християнството е известен с поне две неща - тук е роден Йоан Кръстител и тук Дева Мария среща Елисавета, майка му. Пътят започва от селището и постепенно се изкачва по хълма над него.

EinKarem_google.jpg
Разположение на отделните светини ©biblewalks.com

Близо един до друг са разположени няколко манастира и църкви:
  • Изворът на Мария (Mary’s Spring, Ain Sitti Miriam) - предполага се, че там Мария е ходила за вода, когато три месеца е живяла във вилата на  Елисавета. Изворът е споменат под името Навфо в Светото писание (Исус Навин). Водата идва през 30 м тунел, прокопан в скалата по времето на Втория храм. Над него има джамия и училище от 19 в. Изворът е възстановен с финансовата подкрепа на барон Ротшилд. Водата е горчива заради високото съдържание на нишадър, но поклониците пълнят бутилки като спомен от посещението си;

IMG_0005.JPG
Изворът (вляво) и местни тинейджъри

  • Планинският (Горной, „Москобия“) православен женски манастир, основан от архимандрит Антонин (Капустин) през 1871 г. До Казанската църква в манастира се намира колона от дома на праведните Захарий и Елисавета, както и камъкът, от който св. Йоан Кръстител произнесъл първата си проповед;

IMG_0014.JPG

  • Католическият манастир „Св. Йоан Кръстител“, издигнат през 18 в. върху развалините на по-ранни църкви. През 12 в. това е била църква на кръстоносците, възстановена през 1621 г. от Томазо Обичини да Навара. По-късно това са османски конюшни, докато, францисканците не придобиват мястото. Тук, според преданието,  е бил домът на застарелите, но праведни Захарий и Елисавета, в който се е родил Йоан Кръстител. Под олтара има мраморна плоча с надпис: «Hic Precursor Domini Natus Est» („Тук се е родил Предтечата Господен“);
  • Църквата на Посещението - францисканска църква (1937 г.), построена от Барлуци върху руините на по-стари сгради на предполагаемото място на срещата на Девата и Елисавета във вилата на Захария и Елисавета. Основната „атракция“ е камък с вдлъбнатина с формата на детско тяло. Именно в него, според легендата, Елисавета скрила малкия Йоан от убийците на Ирод;

IMG_0026.JPG

Подът на църквата е от мозайките на вилата на Захарий и Елисавета.

IMG_0048.JPG

Както и на много други места по време на нашето пътуване, църквата се „преотдава“ на вярващи от други страни за „тематични“ литургии. По време на нашето посещение тя беше пълна със словаци, като и службата се водеше от словашки свещеник.
  • Гръцка православна църква, построена през 1894 г. на мястото на по-стара църква;
  • Манастирът на Сестрите от Сион (фр. Les Soeurs de Notre-Dame de Sion), основан през 1860 г. от покръстения евреин Мари-Алфонс Ратисбон и брат му Теодор, които създават тук сиропиталище.
  • На около 3 км западно от Ейн Карем се намира францисканският манастир „Св. Йоан Кръстител в Пустинята“ (Couvent Saint-Jean-du-Désert), построен в началото на 20 в. на мястото, където Елисавета криела младенеца Йоан от войните на цар Ирод. До 7 в. тук е имало гръцки храм, разрушен от персите, който никога повече не е възстановяван. По време на Мамелюците тук са живеели грузински монаси. През 1911 г. францисканците купуват участъка, а под ръководството на Барлуци манастирът е завършен през 1922 г. На територията му се намира гробницата на праведната Елисавета и пещерата, в която се укривали, а Йоан живял там след смъртта на майка си.
Следващата ни спирка беше в Абу Гош (Abu Ghosh, أبو غوش‎‎, אבו גוש‎) - малко градче на десетина километра от Йерусалим, през което минава освен магистралата до Тел-Авив, и жп линия, като в момента 60 км се пътуват 2 часа. До 2 години се очаква изграждането на нови линии, като времето за пътуване ще падне до 37 мин.
Мястото е било населено от древността, като се твърди, че това е библейският Кирят Йеарим, където бил върнат Кивота, след отнемането му от филистимяните. За произхода на фамилията Абу Гош има много легенди - че са наследници на кръстоносците, кавказки черкези или чеченци. Вероятно има доза истина в това - все пак смесените бракове не са нещо ново по тези земи. Със сигурност кланът Абу Гош живее по тези земи поне от 16 в., когато са били натоварени да събират пътни такси от керваните срещу закрила от бандити. Саид Абу Гош бил един от най-богатите хора в страната между 1919 и 1948 г. Купувал много земи само и само да не попаднат в еврейски ръце. След създаването на държавата Израел земите му били конфискувани, а той се озовал на Западния бряг. По-късно част от фамилията се върнала в градчето, но без предишната финансова мощ.
Тук, в църквата на рицарите-хоспиталиери от 12 в., се провежда  вокален фестивал за класическа музика. Тази година ще бъде 52-ото му издание. В началото той е бил приеман като екзотика, предизвикана от заглавия като „Евреи пеят християнски песни в мюсюлмански град“.
През 2010 г. градът влиза в Книгата на рекордите на Гинес с поредното безсмислено постижение - най-голямото ястие от хумус.
При пътуването по магистралата няма как да не забележите златната 5-метрова статуя на Краля на рокендрола. Съвсем логично и заведението зад нея на отбивката за Абу Гош се казва Elvis Inn.

IMG_0062.JPG

Вътре, освен да хапнете и пийнете, на доста завишени цени, можете да разгледате своеобразен музей на Елвис - снимки, (автентични?) предмети и плочи, както и да си купите стандартните сувенири - чаши, фланелки, магнити, картички…
След кратка почивка продължихме към Лод (לוֹד‎, اللُّدّ‎‎, Lod, al-Ludd, Lydda Palistinae, Λύδδα / Διόσπολις). Градът е известен още по времената на Тутмос III. Еврейски духовен и научен център, градът не веднъж е попадал под ударите на завоевателите. По време на Втората юдейска война римляните го разрушават, а по-късно тук е създадена гръцката колония Диополис - град на боговете. Именно в нея се смята, че е живял св. Георги.

IMG_0123.JPG

През 716 г. халиф Сюлейман премества центъра на арабска Палестина в новоизградения Рамла, на 3 км. от Лод. За кръстоносците градът е бил важно средище, като по тези времена е имал на практика нулево еврейско население. Нещата се запазват така до войната през 1948 г., когато еврейските патриоти не могат да оставят главното летище на страната (сега Бен-Гурион) и основен жп възел да се контролират от палестинци. След капитулацията на града следва атака на Арабския легион, при която местни жители убиват няколко израелски войници. Моше Даян, командир на 89 бронетанков корпус, нарежда стрелба по „всичко, което мърда“. Градът е разрушен, а 50 до 70 000 араби - изселени. В момента евреите са около 60%, а арабите - около 30%. Централата на израелската полиция и на компютърното обслужване на банките (израелската „Борика“) е в града, но като цяло не е много добро място за живеене. Може би за това допринася и фактът, че е център на наркотърговията в страната.
Главната забележителност, заради която туристите целенасочено посещават Лод, е легендата за св. Георги (Победоносец, Кападокийски, Лидски, Άγιος Γεώργιος). Роден в Кападокия, където баща му Геронтий бил римски офицер. След смъртта му семейството се премества в Лод, където Георги, поел по стъпките на баща си, става любимец на император Диоклециан. Издига се до командир на императорската стража. След смъртта на майка си Полихрония раздава на бедните полученото огромно наследство и се обявява за християнин.
Св. Георги бил арестуван и осем дни измъчван, като от всички мъчения с Божията помощ се възстановявал. Последният ден е обезглавен, заедно с императрицата Александра (която всъщност се е казвала Приска), станала под влияние на чудесата християнка. Св. Георги е станал символ на добротата и смелостта. Георги (Джирджис, Гиргис, الخضر‎‎, al-Khiḍr) се почита и от исляма, като легендите за него напомнят гръко-римските. Славенето му започва още през 4 в., като обикновено храмовете му се издигат върху светилищата на Дионисий като противовес на култа му. Неговият кръст (червен на бял фон) е във флаговете на Република Генуа, а след кръстоносните походи - и на Сардиния, Англия и Грузия. Св. Георги се счита за официален закрилник на последните две, защитник на земеделците и войните.
Погребан е в криптата на едноименния гръцки манастир, който дели обща стена с най-голямата джамия в Лод.

IMG_0080.JPG

Тук са и оковите на светеца - смята се, че лекуват всички болести, като след докосване ръката се слага на болното място.
Храмът е пълен с икони от различни краища на света, стилове и епохи. Твърди се, че чудодейната сребърна икона е с женско лице - лицето на Александра.

IMG_0085.JPG

Като повечето светци, св. Георги има повече от една глава и др. части от тялото му. Една от главите му е в криптата, а друга, заедно с меча му - в римската базилика San Giorgio al Velabro. Голяма част от мощите му са в храма-реликварий Sainte Chapelle в Париж, а една десница - в манастира Ксенофонт на Атон.
След като се помотахме в жегата из прашните околности на манастира, изчаквайки най-ревностните вярващи, най-после се качихме на автобуса и през Тел-Авив се отправихме към Яфо.

IMG_0135.JPG

Яфа, Яфо, Йопия (Jaffa, Yafo, Japho, Joppa, ‏יפו‏‎, يافا‎), носещ името си от сина на Ной Яфет, е едно от главните пристанища на Израел и един от най-древните непрекъснато населени градове в света. Именно тук са акостирали корабите на поклонниците, които се отправяли към Йерусалим. Сега градът е обединен с Тел-Авив в единен град Тел-Авив — Яфо.
Тук са се случили много интересни събития:
  • Тук, според древногръцката митология, Персей спасил прикованата към скалите Андромеда, като показал на морското чудовище главата на Медуза Горгона и то се вкаменило.

IMG_0221.JPG

  • Оттук, според книгата на пророк Иона, той се отправил на път по Божията повеля, а после бил погълнат от кит.

IMG_0169.JPG

Яфо винаги е бил врата към страната. Завоеванията - от египетските фараони, през Александър Велики и кръстоносците, до Наполеон през 1799 г., често са започвали оттук. Когато войниците на Бонапарт заболяват от чума по време на обсадата, те са настанени в арменската църква „Св. Николай“.

IMG_0223.JPG

През 1945 г. стохилядният град е съставен от над 50 хил. араби, 30 хил. евреи и почти 17 хил. християни, главно източноправославни. Препоръката е той да бъде част от планираната държава Израел, но заради арабското мнозинство това не става. След войната от 1948 г. Яфо е присъединен към Израел, а след 1950 г. - към бързо разрастващото се предградие Тел-Авив и новият мегаполис получава името Тел-Авив — Яфо.
Яфо е и мястото, където пристигат много от върналите се евреи от първата вълна. В града още могат да се видят надписи на български, а много от по-старите жители помнят езика на родината си. Тук живее и майката на Елик. Според него българските евреи дълги години са живеели в затворена общност, като зеленчуци се купуват от „нашия“ градинар, месо - от „нашия“ месар и хляб - от „нашата“ фурна.
След като разгледахме стария град имахме няколко часа свободна програма. Успяхме да се покатерим по старите рампади, да се поблъскаме по пазарските улици и да посетим огромен битпазар, на който се продава всичко. Наистина всичко. Направи ни впечатление, че тук предпочитаха плащането в шекели, вместо в долари, като на другите посетени места.

IMG_0239.JPG
В късния следобед се натоварихме на автобуса и се отправихме на последния си преход - към Бен-Гурион. На летището се сбогувахме с Елик и шофьора и се отправихме към гишетата за чекиране.
Изходящата проверка е не по-малко строга от входящата. Бях, меко казано, притеснен, когато строг служител ме отдели от групата и започна да ме разпитва моя ли е раницата, аз ли съм си събирал багажа, предоставял ли съм я на някого, нося ли нещо забранено… След което измъкна от джоба ѝ… нож!
Оказа се, че моята къщовница намерила в Петра острие на счупен нож и го прибрала („ваданлък“!), а после забравила да ме предупреди. Явно при проверката на Йордано-Израелската граница не са го видели, но тук… Трагикомичното в ситуацията беше, че аз се кълнях, че в раницата ми няма нищо забранено, а тя (раницата), спомен от Афганистан, е с надпис „Не вярвай на никого!“

IMG_0256.JPG

Типично за нашенските традиции, самолетът от България закъсня. Съответно кацнахме в София, когато всички автобуси за провинцията бяха вече отпътували. Някакъв „бакшиш“ се опита да ми направи „примоция“ - да ни закара до Пловдив „само“ за 300 лв., но беше отсвирен. Така, че голяма част от групата прекарахме следващите 5 часа по пейките на (Слава Богу! - отворената) автогара. Но за това, мисля, не са виновни евреите и останалите „обичайни заподозрени“!

Още снимки от © Сава-Калина:

Booking.com

Коментари

Популярни публикации от този блог

Най-старият манастир в Европа

Човек и добре да живее, трябва да плаща данъци. Помолиха ни да платим таксите на някакъв имот в Чирпанско. В Стара Загора не можели да приемат плащането, защото било към друга община, а по банков път не било препоръчително, защото преводите се губели и задълженията оставали да „висят“ (sic!). Това, от своя страна, ни позволи да реализираме отдавна планираното посещение на Най-старият манастир в Европа, който се намира край чирпанското село Златна ливада. Смята се, че манастирът край Златна ливада е основан през 344 г. лично от Атанасий Александрийски. Обителта е видяла и добро, и зло. Сред най-големите гаври със светото място е превръщането й в овчарник малко след 9 септември 1944 г. Самият светец, покровител на манастира, се явил насън на един от местните комунистически активисти и го предупредил, че черни дни очакват този край и България заради оскверняването на мястото. Още на следващия ден добитъкът бил изведен от манастира, а той лъснат като за църковна служба, твърдят

Късно лято в Тасос

            Екскурзията до Тасос беше отлагана вече няколко пъти - или през Великденската ваканция сезонът още не е открит и на практика евтини нощувки не се предлагат, или се сещаме „от днес за утре“ и предложенията не влизат във финансовата рамка, или… Интересно, но във ViaMichelin , който ми е давал много ценни идеи при планирането на екскурзии в различни страни от Европа, няма почти никаква информация за Тасос. Ако смартфонът ви е с Android, братята румънци са се погрижили - безплатната програмка Thassos ви дава актуална информация за фериботи, хотели и т. н. (и с английски интерфейс). От Стара Загора вариантите за пътуване са общо взето 2 - през ГКПП „Капитан Петко войвода“ или през Златоград. Колеги и приятели, минали през Златоград, бяха единодушни - втори път твърдо „нье!“. Макар и по-дълъг с около 130 км в едната посока, маршрутът ни минава по „царския път“. След откриването на Маказа нещата се променят, но трябваше да използваме почивните дни в начало

Римският мост край Дъбово

На север от с. Дъбово (Яйканлий), общ. Мъглиж, се намира един от най-важните през древността и Средновековието проходи през Стара планина - Друма, Яйканлийски проход, Боаза, Боазки път, Дъбовски проход, Търновска пътека и дори - Руският път. Заедно с намиращия се на изток Ветренски (Лаханлийски) проход векове наред е осигурявал комуникациите между южните и северните склонове на Балкана, между областите Тракия и Мизия. В миналото между тези пътища било прокарано трасето и на още едно, по-слабо използвано разклонение, което останало в историята с името Иванкова (Ванковата) пътека, тъй като се смятало, че по него от България към Византия избягал узурпаторът на българския престол Иванко, убиецът на Асеня. Второкласният път към Борущица реално повтаря трасето на стария Друм. Гара Дъбово свързва основната ж.п. линия София - Бургас с разклонение, минаващо по долината на Дъбовската (Кръстецка, Борущянска, Поповска) река, пресичащо на север Балкана и водещо до Царева ливада, Велико Търново и